Решение № 580 от 18.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 547/2010 г.

Решение № 580 от 18.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 547/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалбата на подсъдимия С. М. Й. против решение № 145 от 30.06.2010 г. по внохд № 193/2010 г. на Апелативния съд в [населено място]. Касаторът атакува справедливостта на наложеното наказание с единствения аргумент, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Прокурорът пледира срещу основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в [населено място] с присъда № 98 от 01.04.2010 г. по нохд № 137/2010 г. признал подсъдимия С. М. Й. за виновен в това, че през периода 01.08.2006 г. - 14.11.2006 г. в [населено място], като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ [фирма], при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 118 937, 47 лева, като използвал документи с невярно съдържание, потвърдил неистина и затаил истина в справки - декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за покупки и продажби, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в [населено място] с решение № 145 от 30.06.2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Тя не съдържа убедителни аргументи за неправилен отказ от прилагане на условно осъждане. Двете предходни инстанции са наблегнали върху целите на генералната превенция, които не биха били постигнати с отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Като се съгласява с този извод настоящата инстанция обръща внимание и върху данните, които изключват условното осъждане в светлината на личната превенция. Подсъдимият осъществил широка по обхват дейност, насочена към тежко засягане на приходите в държавния бюджет. Това извършил чрез поредица от действия по съставяне на отчетни документи с невярно съдържание. За около три месеца подсъдимият, имитирайки законосъобразна търговска дейност, успял да ощети фиска със сумата 118 937,47 лева. Спецификата на извършеното престъпление разкрива добре обмислена и реализирана схема, чрез която С. Й. демонстрирал пълна липса на респект към установените данъчни норми. Касаторът възприел престъпен модел на поведение и грубо пренебрегнал една от основните ценности в демократичното общество - солидарността на тежестите в името на обществения интерес. Крайно укорими са и подбудите за това - бързо и незаконно забогатяване. Тези обстоятелства разкриват личност с асоциална ценностна система, а това отхвърля заявената с жалбата възможност за нейното превъзпитание чрез механизма на чл. 66, ал. 1 от НК. Условното осъждане оправдава прилагането си при обективни данни за съществуващ или настъпил в хода на наказателното преследване личен или социален механизъм за контрол върху поведението на дееца. По отношение на С. Й. няма подобна информация. Не е установено той да е направил и минимален опит за възстановяване на причинените щети. Добрите му изяви като съпруг и баща са съществували и при извършване на престъплението и очевидно не са упражнили възпиращ ефект върху неговото поведението извън малкия кръг на семейството. Самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК е получило адекватно отражение в размера на наказанието. Ето защо условното осъждане не би съдействало за постигане целите на наказанието поради ограничения принудителен и предупредителен потенциал, с който разполага. Жалбоподателят следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в съответното пенитенциарно заведение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение