Решение № 246 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5947/2007 г.

Решение № 246 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5947/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218и, вр. чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби от адв. К. процесуален представител на ищцата Е. А. К. от град Б., и от ответниците по исковата молба С. А. Д.,Д. И. Д. и Д. С. П., и тримата от град Б., против въззивно решение № 318/12.7.2007 г. по гр. д. № 1115/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Е. А. К. от град Б. е предявила против С. А. Д., Д. И. Д. и Д. С. П., и тримата от град Б., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 59 ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че тя, първият ответник и сестра им Е. М. са наследници на А. С. Д., като С. Д. и Е. М. са деца от първия брак на наследодателя им, а тя от втория му брак, от съпругата му Т. Твърди се също така, че ищцата е наследница на починалата втора съпруга Т., втората ответница е съпруга на първия ответник, а третата ответница - дете на първите двама ответници. Излага се, че през 1972 г. общият наследодател на ищцата и първия ответник е придобил по силата на завещание от своя баща С. недвижим имот, подробно описан в исковата молба, а последният е придобил имота на основание давностно владение. Сочи се, че след смъртта на А. Д. имотът е придобит по наследство от ищцата, първият ответник, сестра им Е. и майката на ищцата Т., при равни права от по 1/4 идеални части за всеки то тях. Ищцата твърди, че не се отказала от наследствените си права, а първият и вторият ответници не са демонстрирали, че владеят имота само за себе си. Твърди се също така, че през 2001 г. ищцата е установила, че през 1995 г. първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, а през 1996 г.- той и втората ответница са го дарили на третата ответница, за която двамата владеят имота. Ищцата сочи, че многократно е приканвала ответниците да и предадат владението върху имота за който претендира ревандикация на собствените й 2/4 идеални части, моли да бъде отменен нотариалния акт по обстоятелствена проверка до този размер, както и да й бъде заплатено обезщетение в размер на 1443 лева. С решение № 554/21.11.2002 г. по гр. д. № 702/2001 г. Благоевградският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 2/4 идеални части от процесния апартамент, ведно с 1/2 идеални части от прилежащото избено помещение - мазе, и е осъдил първите двама ответници да й предадат владението на посочените идеални части. С. същото решение е отменен нот. акт № 144, т. I, дело № 339/1995 г. по описа на нотариална служба при БлРС в частта, с която С. Д. е признат за собственик на посочения имот над 2/4 идеални части, а първите двама ответници са осъдени да заплатят на ищцата сумата 1443 лева - обезщетение за ползване. В останалата част претенциите са отхвърлени като неоснователни. С решение № 440/17.3.2005 г. по гр. д. № 408/2003 г., по въззивна жалба от ответниците по исковата молба, Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. С решение № 1295/20.10.2006 г. по гр. д. № 1769/2005 г., по касационна жалба от ответниците по исковата молба - С. Д., Д. Д. и Д. П., Върховният касационен съд, състав на IV-Б г. о., е обезсилил решението на въззивната инстанция в частта, с която е оставено в сила решението на районният съд в частта, с която съдът се произнесъл по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК и е производството по този иск е прекратено като недопустимо. В останалата част решението на въззивната инстанция е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд в отменената част. С решение № 318/12.7.2007 г. по гр. д. № 1115/2006 г., при новото разглеждане на делото, Благоевградският окръжен съд е отменил решението на районния съд в частта, с която първите двама ответници са осъдени да предадат на ищцата владението над 11/36 идеални части до уважената 1/2 идеална част от недвижимия имот, както и за мазето за частта над 11/36 идеални части до 1/2 идеална част и е отхвърлил предявения иск за частта над 11/36 идеални части до 1/2 идеална част от имота. С. същото решение е отменено решението на първата инстанция и в частта, с която е отменен нотариален акт № 144, т. 1 дело № 339/1995 г. в частта, с която С. Д. е признат за собственик на имота над 11/36 идеални части до 1/2 идеална част, или нотариалният акт е отменен в частта за над 25/36 идеални части. В останалата част решението на районния съд е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че с оглед данните по делото наследодателя на наследодателя на ищцата и първия ответник (С. Д.) е станал собственик на цялата постройка през 1948 г. Прието е, че С. Д. е разпределил ползването на втория и третия етажи от къщата на децата си, като сина му А. Д. е ползвал третия етаж (втори жилищен), и това ползване е продължило до смъртта да последния. Прието, че извършеното нотариално завещание от 1972 г. от С. Д. на сина му А. е породило правно действие от откриване на наследството - 1972 г., а упражняването на владение върху етажа е извършвано съвместно от С. Д. и съпругата му Т. Д., с която са сключили граждански брак през 1926 г. Съдът е стигнал до извод, че със смъртта на С. Д. тя е била собственик на 1/2 идеална част по силата на чл. 103 СК (отм.), във връзка с чл. 13, ал. 1 от същия кодекс. Поради това е прието, че завещанието е произвело действие само по отношение частта на С. Д., но и по отношение частта на неговата съпруга, и поради което синът му А. е придобил само 1/2 идеална част от третия етаж, а другата 1/2 ид.част е останала на майка му Т. С оглед посоченото обстоятелство въззивната инстанция е стигнала до извод, че след смъртта на А. Д. неговите наследници/деца и съпруга/ са получили по 1/4 идеална част от 1/2 идеална част, или всеки от тях е получил по 1/8 идеална част от целия етаж. Съдът е стигнал и до извод, че със смъртта на съпругата на С. Д. - Т., нейната 1/2 идеална част е била поделена между двете й деца В. С. П. - 1/6 ид.част, С. С. Г. - 1/6 ид. част и останалата 1/6 ид.част между трите деца на починалия преди нея син А. Д., всяко от които наследява по 1/18 идеална част. По отношение на ищцата е прието, че тя наследява частта на майка си Т. С оглед направеното възражение от ответниците Д. за придобиване на процесния имот по давност съдът е приел, че по делото не е установено от страна на сънаследникът С. Д. да са извършвани фактически действия, целещи да отблъснат владението на останалите съсобственици, както и тези действия да са достигнали до знанието им. Поради това съдът не е приел, че С. Д. е придобил по давност частите на останалите съсобственици на процесния имот, тъй като възражението не е доказано. До този извод въззивната инстанция е стигнала като е приела, че по-голяма част от разпитаните по делото свидетели твърдят, че Т. Д. не се е била установила да живее постоянно при дъщеря си, а дори това да е станало то това не е основното, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 79 ЗС. Прието е, че е доказано намерението за своене на вещта като своя посредством извършването на действия, насочени спрямо неограничен кръг лица и то в продължение на 10 години непрекъснато. Като такива действия не са зачетени заплащането на данъци и декларирането на имота, още повече че същият е записан в ТДД- Благоевград, на името на наследници на А. Д. Срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд са подадени касационни жалби от всички страни, в частите, които не ги удовлетворяват, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в тях. Всяка от страните моли за отмяна на въззивното решение в атакуваните от части и уважаване на жалбите. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката - ищец Е. К. - адв. Б., поддържа жалбата на своята подзащитна и оспорва жалбата на жалбоподателите - ответници по исковата молба. От същата е депозирана писмена защита. Процесуалният представител на жалбоподателите - ответници адв. П., поддържа жалбата на своите доверители и оспорва жалбата на ищцата. Депозирана е и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационните жалби на страните по спора, взе предвид становищата на процесуалните им представители, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те обаче са неоснователни. Решениeто на Благоевградския окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че с оглед данните по делото на ищцата се полага 11/36 идеални части от процесния имот. Правилни са изводите на съда относно хронологията на наследяването за процесния имот. Изводите са съобразени изцяло в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН. Правилни са изводите относно доказване придобиването на имота но давност от общия наследодател на страните С изводи изцяло се подкрепят от депозираните в предходните съдебни инстанции свидетелски показания. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда относно направеното от С. Д. завещание и че същото е произвело действие само за 1/2 идеална част от имота с оглед разпоредбата на чл. 103 ПЗР от СК (отм.). Правилно са изчислени и идеалните части на страните от наследствения имот. Правилни са изводите на Благоевградския окръжен съд и по отношение направеното от ответниците по исковата молба възражение за придобиване имота по давност. Тези изводи съответстват изцяло с данните по делото и събраните по делото свидетелски показания, от които не установява по ясен и категоричен начин манифестиране на намерение да се свои целия имот. Не са ангажирани убедителни доказателства, от които да се установява противопоставяне на останалите съсобственици и което да се достигнало до знанието им. Поради това и двете касационни жалби се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. С оглед изхода от спора пред настоящото инстанция направените от страните разноски следва да останат в тяхна тежест. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.