Решение № 2686 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2011 г.

Решение № 2686 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветелин Томов Томов от гр. София против Решение № 990/07.03.2011 г., постановено по адм. дело № 9330/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № з-774-2/24.11.2010 г. на началника на 05 РУ "Полиция" - СДВР, с която е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на 05 РУ "Полиция" - СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Цветелин Томов Томов от гр. София срещу Заповед № з-774-2/24.11.2010 г. на началника на 05 РУ "Полиция" - СДВР, с която на основание чл. 58, ал. 1, пр. 2-ро, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че лицето ще бъде наето на работа, за която му е необходимо огнестрелно оръжие е бъдещо несигурно събитие и не води до извода за наличие на основателна причина, обосноваваща нуждата от разрешение за носене и съхранение на оръжие. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - липсват данни и доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето, имуществото, както на Томов, така и на неговото семейство, налагащи необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател, свързани с недоказани твърдения за нужда от самоохрана от дома му до работното място, за което кандидатства, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана по смисъла на закона. Подновяването на издадено разрешение се извършва в самостоятелно и независимо производство, което съществува отделно и производството по издаването му не е зависимо и от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалното разрешение. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В конкретния случай, обосновано е прието както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че след като издаденото на жалбоподателя разрешително е изтекло на 12.10.2010 г., то искането му вх. № К2354/20.10.2010 г. е за издаване на разрешение за носене и съхранение, а не за продължаване на срока на вече издаденото такова. Независимо от това дали става дума за първоначално издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие или за продължаване на срока на вече издадено, цитираната по-горе нормативна уредба налага извода, че при всички случаи, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не е доказана по несъмнен начин. Обосновано е заключението, че наличието на вече издадено разрешение за ловни цели не обвързва административния орган със задължение да издаде разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение