Решение № 4922 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 753/2019 г.

Решение № 4922 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 753/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия, назначена със заповед № Р-314/13.03.2018 г., на ректора на минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" С. против решение № 7007/26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5384/2018 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се отмяна на решението с оплаквания за недопустимост, необоснованост и материална незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд е постановил недопустимо решение тъй като жалбата е недопустима – след като е бил уведомен че не е допуснат до участие в конкурса, жалбоподателят не е поискал спиране на конкурсната процедура при нейното обжалване, налице е завършил конкурс и назначено лице на длъжността "главен асистент", като е недопустимо при приключен конкурс и влязъл в сила акт за избор на длъжността да се обжалва приключилият конкурс. В евентуалност, ако съдът прецени че жалбата е допустима, се твърди, че конкурса е проведен законосъобразно като са спазени изискванията залегнали в ЗРАСРБ и правилника за прилагането му и тъй като жалбоподателят е в неработоспособна възраст с оглед неговото пенсиониране то правилно лицето е било отстранено от участие в конкурса. Претендират се разноските по делото по списък. Ответникът Д. Д. оспорва касационната жалба. Твърди, че постановеният съдебен акт е правилен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт след изясняване на фактите от значение за спора като са изложени подробни аргументи за достигнатите от него правни изводи, които кореспондират със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Д. Д. против отказ на Комисия по допустимост назначена със Заповед № Р-314/13.03.2018 г., на ректора на минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" С.. Решаващият съд на първо място е посочил в обжалвания съдебен акт, че жалбата на Д. Д. е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и тъй като законът не е посочил подлежи ли на самостоятелно обжалване решението на комисията с което даден кандидат е отстранен от участие е прието че то подлежи на такова. Посочено е, че по силата на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ се дава правна възможност за обжалване на всички актове на органите на висшето училище пред съда и тъй като Комисията не е орган на висшето училище, а нарочно създаден такъв с определена компетентност, но законодателят не е изключил изрично от обжалване неговите решения и тъй като се засягат права и законни интереси на жалбоподателя от акт на този орган, то жалбата е допустима и предвид нормата на чл. 140 от АПК. За да уважи жалбата по същество и да отмени оспореното решение на Комисията, съдът е приел, че този орган е надлежно сформиран, оспореното решение е със съдържание съответно на предоставената и компетентност, работила е в пълен състав и е подписала единодушно, без особени мнения Протокол № ГлА-36/26.03.2018 г. В съдебният акт е посочено че решението на Комисията противоречи на материално-правните норми на закона – органът е имал единствено задължение да прецени допустимостта на кандидатите да участват в конкурса за заемане на съответната длъжност по представените изискуеми се документи за участие. Съдът е посочил че към представените такива изисквани по закон документи няма посочване на изискване за представяне на документ от НОИ удостоверяващ липсата на възникнало и упражнено право по чл. 68, ал. 1 от КСО и това изискване не е въведено като условие за допускане до участие. Достигнат е до извода, че Комисията незаконосъобразно е мотивирала своя отказ за недопускане до участие жалбоподателят именно с придобито от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върховният административен съд, VII отделение, приема, че решението е правилно. Правилни са доводите на решаващият съд, че обжалваното решение на Комисия назначена със заповед № Р-314/13.03.2018 г., на ректора на "Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" С., с което жалбоподателят не е допуснат до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност "главен асистент", представлява индивидуален административен акт, срещу който е допустима съдебна защита. Конкурсната процедура за заемане на академична длъжност по чл. 3 от ЗРАСРБ започва с решение на висшето училище и се обнародва в Д. вестник. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗРАСРБ преминава през две фази - конкурс и избор. Допускането до конкурс се преценява от комисия по чл. 48 от ППЗРАСРБ в състав определен с правилника и със заповед на ректора на висшето училище. Конкурсът се провежда от научно жури по чл. 19 – 23 от ЗРАСРБ което оценява и класира кандидатите и предлага за избор. Факултетният съвет провежда избора за "главен асистент" предвид чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ, а последният се назначава от ръководителят на висшето училище, предвид нормата на чл. 23, ал. 3 от същия закон. Следователно законът регламентира процедура, която постепенно преминава през различни етапи, всеки от които приключва с акт, който е правно релевантен за следващия етап. Съгласно чл. 32 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище във връзка с придобиване на степен или за заемане на академични длъжности могат да се обжалват пред съда по реда на АПК. Правилно съдът е приел, че жалбата срещу решението на Комисията подлежи на самостоятелен контрол, защото с този административен акт е преградено участието на Д. Д. до конкурсната процедура за заемане на академична длъжност. Неоснователен е довода на касатора че жалбата е била недопустима поради липса на правен интерес за обжалване, тъй като конкурсната процедура е приключена и е постановен акт за назначаване на лице заемащо длъжността "главен асистент". Правният интерес от оспорване ще е налице, когато без това обжалване жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя правни последици т. е. правният му интерес не би могъл по друг начин да се защити. Видно от административната преписка е, че ответникът по касацията е бил уведомен от Председателя на Комисията за това че не е допуснат до участие в конкурса с нарочно писмо изх. № МЕМ-3/26.03.2018 г., в което обаче не му е указано срокът в който има право да обжалва това решение. По силата на чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване е 2-месечен и тече от датата на узнаване на акта – според жалбоподателят това е 29.03.2018 г. – но дори да се приеме че това е датата на издаване на писмото то срокът за обжалване е до 26.05.2018 г., а жалбата е депозирана чрез органа до съда на 18.05.2018 г. Ако издателят на оспорения акт беше уведомил ответникът по касацията, че в 14-дневен срок от получаване на писмото има право да обжалва решението за недопускането му да участва в конкурса и лицето подаде жалбата в този срок, то органа е трябвало да постанови спиране на конкурса до влизане в сила на решението на комисията по допускане на кандидатите, предвид това че обжалването на процесното решение е с преюдициално значение по отношение постановеният краен акт за избор на конкурсната длъжност "главен асистент". Касационната инстанция, счита че по съществото на спора Административен съд С.-град е постановил законосъобразно решение. В ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ законодателят е уредил цялата процедура свързана с условията и реда за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент", като изрично в нормата на чл. 19 от закона, в относимата си редакция, са посочени какви документи се подават за кандидатстване на тези длъжности: 1. автобиография; 2. диплом за образователната и научна степен "доктор"; 3. медицинско свидетелство; 4. свидетелство за съдимост; 5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв и 6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки. В нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗРАСРБ е посочено, че до участие в конкурс се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище. Правилни са изводите на решаващият съд, че законодателя на ниво закон е регламентирал изискванията които са необходими за допускане до участие в конкурс, като нито в закона, нито в представените по делото Правила за заемане на академични длъжности при МГУ "Св. Иван Рилски" не се съдържат допълнителни или особени изисквания за заемане на конкурсната длъжност. Конкурсната комисия е следвало да извърши преценка дали подадените от отстраненият участник документи се покриват от законовата норма и от правилата на висшето училище, като представянето на документ от НОИ, удостоверяващо липса на възникнало и упражнено право по чл. 68, ал. 1 от КСО не е въведено като условие за допустимост в конкурса т. е. нито законодателят, нито академичният съвет при приемане на правилата за заемане на академични длъжности в МГУ "Св. Иван Рилски" са въвели като задължително условие за заемане на конкурсната длъжност "главен асистент" наличие и представяне на посоченият по-горе документ. Изводите на АССГ че постановеният отказ с обжалваното решение е незаконосъобразен като противоречащ на материално-правните норми се споделя от касационната инстанция. След отмяната на оспорения индивидуален административен акт преписката правилно е върната на ответната комисия за продължаване на процедурата, като след връщането следва издателят на оспореният акт да съобрази мотивите на съдебното решение, вкл. и на касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, в състав на седмо отделение