Решение № 9773 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2011 г.

Решение № 9773 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Гетов Гетов от гр. Русе против решение № 46 от 29.12.2010 г., постановено по административно дело № 504/2010 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав (председателя на Русенския административен съд). Ответникът по касация - директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Русе, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Румен Гетов Гетов срещу решение № ПОБГВ 101/24.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 123/29.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Русе за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 1.03.2006 г. до 31.07.2006 г. в размер на 800 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, мотивиран е и съдържа всички необходими реквизити, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е приложен правилно и материалния закон. На базата на вярно установеното от фактическа страна, че за процесния период жалбоподателят е получил едновременно два вида обезщетения - по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, и по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за безработица, изплащано месечно от ТП на НОИ - Русе, съдът е формулирал правния извод, че съгласно чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. При разглеждане на делото Русенският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Русе (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесните административни актове. Констатациите на административните органи, че за един и същи период от жалбоподателя са били получени два вида обезщетение, не са били опровергани. Нормата на чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е императивна и не допуска получаването от едно лице едновременно на двата вида обезщетение. Издаденото на това основание разпореждане и решението на директора на ТП на НОИ, което го потвърждава по реда на административния контрол, са законосъобразни административни актове, защото не е допустимо да се кумулират процесните две обезщетения през един и същ период. След като жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и в хипотезата на чл. 54е, ал. 1 от КСО това е юридическият факт, който води до недължимост на по-рано изплатеното парично обезщетение за безработица, което подлежи на възстановяване в бюджета на ДОО, и доколкото Гетов е бил добросъвестен при получаването му, правилно не е определено то да се събира с лихва (ако се плати своевременно). В процесния казус е осъществен предвидения в закона фактически състав, пораждащ задължението за възстановяване на полученото обезщетение за безработица, имащо основанието си в принципа за недопустимост на повторно плащане за един и същ период. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че изложените от касатора доводи от житейски характер, излизащи извън предмета на делото, са ирелевантни за изхода на спора, което е относимо и за представените от него пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,