Решение № 2750 от 15.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Варна при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП Варна, подадена чрез процесуален представител против Решение 28/08.07.2022г., постановено по административно дело 162/2022г. на Административен съд Русе, с което е отменена по жалба на Обусла ЕООД гр. София Заповед за налагане на принудителна административна мярка 56-ФК/25.03.2022г., издадена от същия орган, с която е постановено запечатване на търговски обект павилион за промишлени стоки [номер], находящ се в гр. Русе, [улица] забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните доказателства. Изложени са доводи, че съдът изцяло се е доверил на свидетелските показания на М. Михайлов, който е заинтересовано лице, тъй като е продавач в обекта и именно той е извършил контролната продажба. На второ място се сочи, че неоснователно е становището на съда, че не е установено извършването на нарушение поради липсата на разлика между фактическата касова наличност и регистрираната от фискалното устройство сума по дневния отчет, тъй като наличието на последното обстоятелство не е достатъчно да опровергае констатацията за неиздадена касова бележка. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Обуслава ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба, като сочи че решението на АС Русе е правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 24.03.2022г. е извършена проверка в павилион за промишлени стоки [номер], находящ се в гр. Русе, [улица], стопанисван от Обусла ЕООД, като при извършена контролна покупка от орган по приходите на 4 бр. дамски чорапи на стойност 6.00лв., заплатени в брой, дружеството не е издало фискална касова бележка от наличното в магазина фискално устройство. За констатациите при проверката е съставен протокол сер. АА 0057821/24.03.2022г., като на 25.03.2022г. с оспорената заповед е наложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Преценено е, че дружеството не е спазило изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство и е допуснало нарушение на чл. 25, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт. В хода на съдебното производство са събрани показанията на свидетелите М. Михайлов, Е. Кирилова, М. Петрова и И. Данев. Първия свидетел, който е извършил продажбата в обекта, твърди, че е допуснал грешка като в касовия апарат вместо 6.00лв. е маркирал 10.00лв., тъй като му било заплатено с такава банкнота но върнал ресто от 4.00лв. и издал касов бон, но тъй като клиента си тръгнал го оставил до касовия апарат и впоследствие го е представил на проверяващия орган. Свид. Е. Кирилова дава показания в насока, че е забелязала лице да купува нещо от павилиона и, че свид. Михайлов отива до касовия апарат, а впоследствие той и е разказал за допусната от него грешка. От друга страна свид. Петрова описва по какъв начин е извършила контролната покупка, как е дала 10.00лв., върнато и е сума от 4.00лв., но докато била там не и е издаден касов бон. Впоследствие е предоставен такъв за сума от 10.00лв. В същата насока са и показанията на свид. Данев, който е другия проверяващ орган. От събраните доказателства съдът е установил още, че представения към преписката опис на касовата наличност е видно, че към момента на проверката същата възлиза на 75.00лв., а съгласно изведения от фискалното устройство дневен отчет на регистрирани продажби, те възлизат общо на същата сума. При тази фактическа установеност решаващият състав е приел, че съответствието между регистрираните от фискалното устройство продажби и фактическата наличност на парични средства сочи, че всяка една покупка, извършена пред деня, включително и спорната, е била отразена чрез фискалното устройство. Посочил е, че макар фискалната касова бележка с отразена сума от 10.00лв. да е издадена в 13.28ч., а от доказателствата да се установява, че контролната покупка е отразена в 13.20ч., то тъй като последната е предоставена на контролните органи като вече издадена, отклонението от 8мин. е в рамките на допустимото предвид чл. 25, ал. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Решаващия съд е преценил, че независимо от допуснатата от оператора грешка, то определящо е вмененото на дружеството нарушение за неиздаване на фискална касова бележка, за което е наложена ПАМ. Тъй като фискална бележка е издадена, а начинът на извършване на сторно операциите при допусната операторска грешка не е посочен като фактическо основание на оспорения акт, то съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. Предпоставките за налагане на принудителната мярка са извършване на покупка и неиздаване на касов бон за нея. В конкретния случай тези предпоставки не са изпълнени в цялост. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че при покупката е издаден касов бон, / в тази връзка са и показанията на контролните органи, че при легитимацията им касовия бон им е предоставен като вече издаден /, който не е връчен на лицето поради независещи от продавача причини, а именно неизчакване от купувача за получаване на касовия бон т.е. не се установява извършване на нарушение свързано с неиздаване на касов бон за извършена покупка. В последния макар и да е отбелязана сумата от 10.00лв., вместо 6.00лв., предвид допуснатата грешка от продавача при маркиране на последната, удостоверява изпълненото задължение фиксирано в чл. 186, ал.1, т. 1, бук. а от ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора факти и е формирал необосновани правни изводи. Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и подробно е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност. Отчитайки материалната доказателствена сила на протокола за извършена проверка по чл.50, ал.1 от ДОПК и събраните в съдебното производство гласни доказателства, решаващият състав обосновано е приел, че дружеството е провело насрещно и пълно доказване, насочено към оборване на отразената в него фактическа констатация за неиздаване на фискална касова бележка от наличното в магазина фискално устройство при извършената контролна покупка. В допълнение към горното следва да се посочи и, че изводите на АС Русе, че при установено съответствие между представения дневен финансов отчет от работещото в обекта фискално устройство и описът на касовата наличност всяка една покупка, извършена през деня е била отразена чрез фискалното устройство е индиция за липса на допуснато нарушение, се възприема изцяло от касационната инстанция. Доказателства оборващи този извод не са представени. Тъй като именно неспазването на реда за издаване на съответен документ за продажба е посочено като фактическо основание, обуславящо налагането на процесната ПАМ на основание чл. 186, ал.1, т.1, б а ЗДДС, то законосъобразен е изводът, че след като не е осъществено посоченото нарушение, то оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Като допълнение следва да се посочи и друг порок на издадената и оспорена ЗПАМ немотивираност на срока за който е издадена. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Единствените относими мотиви са твърде общи и касаят начина и вида на организиране на отчетността. Приходният орган не е изложил мотиви дали от търговеца е извършено друго нарушение от вида на процесното или същото е първо за търговеца. Не е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, /Решение 9560/23.09.2021г. на ВАС постановено по адм. дело 2219/2021г., VIII о.; Решение 9544/21.09.2021г. на ВАС постановено по адм. дело 2679/2021г., VIII о.; Решение 8627/15.07.2021г. на ВАС постановено по адм. дело 1695/2021г., VIII о.; Решение 10412/14.10.2021г. на ВАС постановено по адм. дело 3782/2021г., I о.; Решение 10393/13.10.2021г. на ВАС постановено по адм. дело 11248/2020г., I о. и др./, ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ /които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото/, който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,