Решение № 7874 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2011 г.

Решение № 7874 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП и от Галин Христов Станчев от гр. Сливен, против решение № 581 от 5.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1731 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 1000393 от 27.04.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен и потвърден с решение № РД-10-240/26.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Бургас, за определените данъчни задължения за периода на 2005 г. на Галин Станчев в размер на 2081,23 лв. и лихва - 1116,14 лв., като в останалата част за определените данъчни задължения за 2003 и 2004 г. жалбата е отхвърлена. Присъдени са и съответните разноски съобразно уважената и отхвърлената част. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, се поддържа неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приема, че за 2005 г. не е налице превишаване на разходите на жалбоподателя в сравнение с получените от него приходи и неправилно е приложен особения ред за облагане. Съдът е направил незаконосъобразен извод за документално доказан произход на паричните средства. По съображения в този смисъл се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът - Галин Станчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. От своя страна също е подал касационна жалба в частта от решението с която е отхвърлена жалбата му за определените задължения за 2003 и 2004 г. Поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в тази част и отмяна на обжалвания административен акт. Ответната страна по тази касационна жалба - ДОУИ - гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба подадена от директора на Дирекция "ОУИ". Приема, че решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По отношение жалбата на Галин Станчев счита същата за основателна. Изразява становище, че решението е неправилно в тази част, съдът е основал изводите си на предположения без да обсъди доказателствата и изводите, които е направил са еднозначни и във вреда на касатора Станчев. Счита, че е доказан произхода на средствата. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на двете касационни жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са допустими. По жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. Предмет на обжалване пред Административния съд - гр. Бургас, е бил ревизионен акт № 1000393 от 27.04.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Бургас, с който на Галин Христов Станчев от гр. Сливен, е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 1.01.2003 г. - 31.12.2003 г. в размер на 25527,06 лв. и съответната лихва, за данъчен период 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г., 6,42 лв. и съответната лихва и за 2005 г. сумата 2081,23 лв. и лихва за забава в размер на 1116,14 лв. Съдът е отменил така издадения РА само в частта, касаеща определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ в частта за 2005 г. за сумата 2081,23 лв. и съответната лихва. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че оспорения пред него РА е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и в него се съдържат фактически и правни основания за всеки един от ревизираните данъчни периоди и установените задължения. Съдът е възприел за основателни възраженията за материална незаконосъобразност на РА в частта, с която е установено задължение за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период на 2005 г. До този извод е стигнал като е анализирал представените пред него писмени доказателства, които опровергават изводите на органа по приходите за недоказаност на произхода на паричните средства с които е разполагало лицето за проверявания данъчен период на 2005 г. Органът по приходите е констатирал при ревизията недостиг на средства за покриване на разходите за живот на лицето през този период. Установено е било, че ДЗЛ за 2005 г. е получавало доходи от "Явор - 1" ООД, където е осигурявано, като са взети предвид освен неговите доходи и част от доходите на съпругата. Прието е, че тези средства само частично покриват средните статистически разходи на чл. от семейството, както и разходи за данъци и такси. За проверявания период лицето е твърдяло, че за извършените от него разходи вкл. и за закупуването на недвижим имот е подпомогнато от майка си - Стефка Христова, със суми в размер на 23240,14 лева. Органът по приходите е приел, че тези средства са с недоказан произход. За констатирания недостиг на средства надвишаващ прихода е прието, че това е недеклариран доход на лицето, за което съответно е определен и дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), върху сумата 10846,81 лв. в размер на 2081,23 лв. и лихва 1116,14 лева. Анализирайки представените по делото писмени доказателства вкл. и заключението на допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, съдът е стигнал до обратния извод направен от данъчните органи, а именно че са опровергани констатациите на органа по приходите за недоказаност произхода на паричните средства. До този извод съдът е стигнал като е взел предвид представените от Галин Станчев писмени доказателства, като представена спестовна книжка, издадена от Обединена българска банка, клон Сливен, на името на Стефка Тодорова Христова на 25.03.2005 г. с движение на суми по сметка с № 4910945010, от които е видно, че спестовният влог е открит в британски лири. Представено е и авизо по платежно нареждане от 25.03.2005 г., видно от което на тази дата Стефка Тодорова Христова е превела по сметка на сина си Галин Христов Станчев сума в размер на 2286,52 британски лири, равняващи се на 6440,17 лв. към датата на извършване на превода. Същото е заключило и вещото лице в приетото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Освен това представено е и прието като доказателство удостоверение изх. № 02-3853/17.11.2010 г., издадено от Обединена българска банка, клон Сливен и копия на извлечения от банковите сметки на Стефка Тодорова Христова, открити в тази банка - сметка № 838104910945010, открита в британски лири и сметка № 838104010945017, открита в лева. Извлеченията съдържат информация за постъпилите преводи по тези сметки и за извършените разплащания от страна на техния титуляр. От съдържанието на удостоверението и от представената разпечатка от материалите по делото съдът е приел за доказано, че на 24.03.2005 г. Стефка Тодорова Христова е получила по своята сметка № 838104910945010 превод от сина си Станимир Христов, живеещ в Англия сумата 3000 британски лири. На 25.03.2005 г. от тази сметка тя е наредила превод с № FT05084001005197 в размер на 2286,52 британски лири на жалбоподателя Галин Христов Станчев, обстоятелство, което се потвърждава от разпечатката, представена към материалите по делото. Съгласно представено удостоверение, на 3.11.2005 г. Стефка Тодорова Христова е получила по валутната си сметка превод в размер на 12 500 британски лири от Станимир Христов, в потвърждение на което е и представената разпечатка от материалите по делото. На 4.11.2005 г. Стефка Христова е превалутирала тази сума по своята сметка № 838104010945017, открита в същата банка в български левове, която сума видно от разпечатката, находяща се в материалите по делото, се равнява на 36 050 български лева към датата на превалутирането. Видно от представената разпечатка на 7.11.2005 г. Стефка Христова е наредила от сметката си в български лева сумата в размер на 22 000 лв. на Габриела Иванова Казакова. Последната е била пълномощник на продавачите при изповядване на сделката с нотариален акт № ххх, том VII, рег. № хххх, дело № ххх от хххх г. на нотариус с рег. № 522 на НК, по силата на който жалбоподателят е закупил недвижимия имот. Датата на изповядване на сделката 7.11.2005 г. съвпада с датата, на която Стефка Христова е превела сумата в размер на 22 000 лв. на пълномощника на продавачите. Тази сума надхвърля размера на продажната цена на имота, определена в т. 1 от цитирания нотариален акт - 16 800 лв., поради което съдът приема, че преводът й е извършен в изпълнение на задължението на Галин Христов Станчев, в качеството му на купувач по договора за покупко-продажба, изповядан с цитирания нотариален акт. Ответникът по жалбата не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че Стефка Христова е оперирала със сумата в размер на 22 000 лв. във връзка с друга сделка, поради което съдът правилно е приел възраженията в тази част на органа по приходите за неоснователни. Предвид така посочените доказателства настоящата инстанция споделя изцяло извода на решаващият състав, че всички тези документи подкрепят тезата на жалбоподателя за документално доказан произход на паричните средства. Съдът подробно е обсъдил всички тези доказателства които опровергават констатациите на органа по приходите (чл. 124, ал. 2 ДОПК) и предвид това следва да се приеме, че неправилно е формирана за 2005 г. облагаема основа за ревизираното лице по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решението в тази част като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По отношение жалбата на Галин Станчев относно определените му задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 и 2004 г. В тази част съдът е отхвърлил жалбата, като е приел за неоснователни възраженията на този касатор за материална незаконосъобразност на ревизионния акт, както и нарушение на процесуалните правила във връзка с направеното възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на определения данък за 2003 г. По отношение на последното възражение съдът правилно е приел, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Предвид тази разпоредба правилно съдът, след като е взел предвид доказателствата относно твърденията за предоставения заем и датата на възлагане на ревизията е посочил, че за задължението от 2003 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2005 г. и не е бил изтекъл към 05.08.2009 г. - датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията. В тази част обаче съдът счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. За да приемат, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1 ДОПК за преминаване към ревизия при особени случаи и установяване размера на данъка към определена от органа по приходите данъчна основа е прието, че за 2003 г ревизираното лице е предоставило на друго лице - Емил Станев Трифонов от гр. Сливен като заем парични средства в размер на 90 000 лева. Установено е, че не е била връщана сумата или части от нея към момент на проверката. По обясненията на жалбоподателя тази сума той е бил получил от своя брат Станимир Христов, живеещ и работещ от 1993 г. в Англия. По делото са представени документи за произхода на средствата и обяснения от Станимир Христов в смисъл, че тези суми наистина е предоставил на брат си Галин Станчев на съхранение и разположение по негово усмотрение. Лицето в обясненията си е твърдяло, че сумите са внесени в България на няколко пъти в допустимите размери, при няколкото му идвания в България, както и са изпращани на части по други лица - родителите, брат му и неговото семейство, когато са го посещавали. Представени са и документи с преводи от английски видно от които това лице е работило в Англия, където е заплащало данъци и осигурителни вноски. Съдът в тази част е приел, че тези доказателства не са достатъчни за да докажат получени суми от Великобритания. Настоящата инстанция счита, че е напълно възможно и житейски правдоподобно (в отношенията между двама братя) действително такива суми да са предоставяни на разположение и съхранение. В тази насока жалбоподателят е поискал допускането на свидетели за установяване на тези обстоятелства относно това работило ли е лицето в Англия и относно неговите доходи, доколкото са налице наличие на писмени доказателства в тази насока и доколкото е било установено от представените документи, вкл. и от заключението на вещото лице, че с оглед системата в страната не се пазят документи преди 2004 г., но такива не са допуснати от съда. С оглед на съществуващите доказателства органът по приходите и съда приемат за недоказано обстоятелството, че сумата 90 000 лв., която е предоставена в заем е фактически сума притежание на брата на ревизираното лице, която той е оставил на негово съхранение и разположение. Предвид това органът по приходите и съда приемат, че сумата е предоставена в заем, за което е съставена и запис на заповед между ревизираното лице и лицето Емил Трифонов. Приемат, че сумата е съществуваща и фактически тя е реализиран доход от самото ревизирано лице, който той не е декларирал, т. е. прието е наличие на обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (укрити приходи или доходи). В същото време на настоящия състав служебно е известно решение № 7186/21.05.2012 г. постановено по адм. дело № 10359/2011 г. на ВАС - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 793/8.06.2011 г. постановено по адм. дело № 740/2010 г. на Бургаския административен съд. С последното е отхвърлена жалбата на лицето Емил Трифонов (издало въпросната запис на заповед) срещу РА № 200900360 от 18.01.2010 г. С този РА на това лице са били определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода 2003 - 2008 г. В този РА органът по приходите е приел, по повод същата сума от 90 000 лв. предмет на същата запис на заповед, че такава не е предоставена от лицето Галин Христов, който не е разполагал с тази сума, за да я предостави на Емил Трифонов. От изложеното следва, че един и същи орган за едно и също обстоятелство веднъж приема, че сумата по въпросната запис на заповед е предоставена от лицето Галин Христов на Емил Трифонов, т. е. лицето е имало тази сума за да я предостави, а в другия случай при ревизията на издателя на заповедта приема, че той не е получил тази сума, тъй като лицето което му я предоставило не е разполагало с такава. Такъв двоен подход при тълкуване на един и същи факт противоречи на принципите на законност и обективност залегнали в чл. 2 и 3 ДОПК, които органът по приходите е длъжен да спазва при извършване на проверки и ревизии. В решаващите мотиви на ВАС по дело № 10359/2011 г., също е залегнал извода, който е направен от органа по приходите и от първоинстанционният съд, "че не са налице доказателства установяващи наличие на сумата 90 000 лв. в патримониума на Галин Станчев, която да бъде предадена на ревизираното лице през 2003 г. по приложения запис на заповед от м. март 2002 г.". Ако обаче това е така, то следва че неправилно органът по приходите е приел, че през 2003 г. Галин Станчев е реализирал недеклариран доход от 90 000 лв., за което е обложен с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). От това следва, че за този ревизиран период не са налице условията за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК. Горните обстоятелства не са били известни на съда при постановяване на решението и те не са обсъждани от него. Това прави решението постановено при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя необходимостта от отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства, доводите на страните, евентуално разпит на свидетели, като бъдат изискани и съответните писмени доказателства във връзка с ревизията на Емил Трифонов, както съставеният на това лице РА и РД по повод извършената му ревизия и след като бъдат съпоставени фактите да бъдат направени съответните изводи за това разполагало ли е лицето с процесната сума. Следва да бъдат изследвани и действителните взаимоотношения между лицата Галин Станчев и Емил Трифонов относно това дали е предоставяна такава сума или само е съставен документ, с оглед целите на процеса при ревизията на Емил Трифонов. По отношение на начисления данък за 2004 г. посочените касационни основания не опровергават приетото от съда, за неопроверганост констатациите в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което правилно е определен данъка за този период. Решението в тази част с която е отхвърлена жалбата следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения относно допуснатите съществени процесуални нарушения в частта за определен данък за 2003 г. се налага връщане на делото за ново разглеждане в тази част, като следва да бъде отменено и решението в частта за разноските, които Галин Станчев е осъден да заплати на ДОУИ - гр. Бургас. С оглед изхода на делото разноските в тази част следва да се присъдят при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,