Решение № 9328 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 371/2011 г.

Решение № 9328 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 371/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Елтто" ООД гр. Козлодуй против Заповед № РД-08-569/27.10.2010 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 148а, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 30, ал. 3 от Наредба № 32 от 05.08.1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата) е отнето: 1. разрешение № 172 от 01.03.2008 г. на жалбоподателя за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и списъкът към него; 2. неизползваните образци на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед от "Елтто" ООД; 3. печат № 172, издаден на "Елтто" ООД, за заверка на документите, с които се установява извършването на периодичен преглед. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановена при нарушение на процедурните правила. Иска се отмяната й. Ответникът, Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Жалбоподателят "Елтто" ООД гр. Козлодуй притежава разрешение № 172 от 01.03.2008 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, със срок на валидност до 01.03.2013 г. На 04.08.2010 г., към 15,00 часа, служители в ОО "КД-ДАИ" гр. Враца са извършили проверка на контролно-технически пункт III категория за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, собственост на "Елтто" ООД, като са установили наличието на издадени 4 броя протоколи за извършена техническа проверка, с отбелязано заключение "изправен", както следва: протокол № 109803097, с отбелязано начало на прегледа 15,00 часа и край 15,45 часа, знак и контролен талон към него с номера 109779114, удостоверяващи техническата изправност на МПС - автобус, с рег. № ВР8906ВВ; протокол № 109803098, с отбелязано начало на прегледа 15,50 часа и край 16,20 часа, знак и контролен талон към него с номера 109779115, удостоверяващи техническата изправност на МПС - лек автомобил, с рег. № ВР5694ВВ; протокол № 109803099, с отбелязано начало на прегледа 16,30 часа и край 17,00 часа, знак и контролен талон към него с номера 109779116, удостоверяващи техническата изправност на МПС - лек автомобил, с рег. № СА6310АХ и протокол № 109803100, с отбелязано начало на прегледа 17,10 часа и край 17,40 часа, знак и контролен талон към него с номера 109779117, удостоверяващи техническата изправност на МПС - лек автомобил, с рег. № ВР4415ВА. При пристигането на проверяващите към 15,00 часа, изброените МПС не са се намирали в пункта, а документите удостоверяващи тяхната техническа изправност, са издадени, след като в съответните протоколи за начало и край на прегледите са посочени часове по-късни от 15,00 часа. На 27.10.2010 г. Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издал оспорената в настоящето производство заповед. Като основание за издаване на заповедта, административният орган е посочил чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 148а, т. 1 от ЗДвП и чл. 30, ал. 3 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, разрешението и списъкът към него се отнемат, когато в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. Ал. 2 на чл. 148б от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при наличието на някоя от предпоставките на чл. 148б ал. 1, т. 1-6 от ЗДвП да издаде мотивирана заповед за отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2. По силата на ал. 3, т. 1 и т. 2 на същия текст, в заповедта, с която се отнема разрешението се постановява и отнемане на предоставените на лицето по чл. 148, ал. 2 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, както и отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението. Разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 1 - 6 е императивна и при установяване на юридическите факти, попадащи в състава на някоя от изброените в т. 1-6 хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително издава заповед за отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП, както и на документите, посочени в ал. 3 на чл. 148б от същия закон. В конкретния случай, при постановяване на заповедта, с която се отнемат: 1. разрешение № 172 от 01.03.2008 г. на жалбоподателя за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и списъкът към него; 2. неизползваните образци на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед от "Елтто" ООД; 3. печат № 172, издаден на "Елтто" ООД, за заверка на документите, с които се установява извършването на периодичен преглед, административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Доказателства опровергаващи изложените от административния орган факти не са представени, което налага извода, че предвидената предпоставка по чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е налице и произнасянето на министъра е законосъобразно. Посоченото в заповедта основание за отнемане на разрешението - чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е било в сила към датата на издаване на обжалваната заповед, както и към датата на извършеното нарушение. Отнемането на разрешението винаги има за последица прекратяване на правата, произтичащи от съответното разрешение, без значение дали тази последица е посочена или не в закона. Ирелевантен за законосъобразността на обжалваната заповед е и факта, че нарушението е било извършено от служители на търговеца. В конкретния случай без значение е личното участие и поведение на управителя. Без значение е обстоятелството за липса или наличие на вина у жалбоподателя за извършеното нарушение. Оспорената заповед няма административно-наказателен характер, за нея не важат правилата на ЗАНН. За отнемане на разрешението не се изисква доказване на виновно поведение у управителя на дружеството-жалбоподател. Достатъчно е да е осъществена някоя от обективните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно е установено наличието на предпоставките, визирани в т. 5 от същия член. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваната заповед за законосъобразна, като издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. При този изход на спора в полза на административния орган следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение