Решение № 110 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5968/2007 г.

Решение № 110 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5968/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. С решение от 02.04.2007 г., е обезсилено решението от 07.02.2003 г. на СРС, 44 състав по гр.д. № 3734/1998 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. Б. /в чийто права е встъпил наследникът и по закон Й. Б. /, Ц. С. Б. и С. С. Л. срещу М. Л. Г., Я. Л. С., М. Л. Д. и Е. Г. М. иск с пр. осн. § 4и ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху парцел **** с площ около 770 кв. м. и парцел **** ХVIII -244 с площ около 770 кв. м. и двата парцела в кв.21 по плана на гр. С. от 1968 г., представляваща част от ливада в местността "К", землището Б., с площ на ливадата от 3590 кв. м., при съседи към момента на включване в ТКЗС: шосе за киноцентъра/ ул. К., К. К. В., М. Д. и М. С. М., постановено по гр.д. № 938/2004 г. на Софийски градски съд, г.о. II-А въззивен състав и производството по делото е прекратено. Оставено е в сила решението на РС в частта досежно разноските. Това решение е обжалвано с касационна жалба от ищците Ц, С. С. Л. и Й. Б. Б. и тримата от гр. С. В жалбата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост на съдебните изводи - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.) Касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, в съответствие с разпоредбите на чл. 218ж ГПК. Ответниците по иска - Я. Л., М. Л. и М. Д. също обжалват решението чрез процесуалния си представител адв. Д. Като касационни основания за отмяна сочат - нарушение на материалния закон, и съществени нарушения на процесуалния закон чл. 218в, б. "в" ГПК (отм.). Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Двете страни, взаимно оспорват касационните си жалби. Ответницата по касационните жалби Е. Г. М., не взема становище по тях. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са сезирали съда с иск с пр. осн. § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е също така, че същите нямат правен интерес от предявяването на този иск. Според изложеното в мотивите на въззивното решение съдът счита, че в конкретния случай, ищците получават защитата си пряко от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, която е била в сила към датата на подаване на исковата молба. Посочено е, че с тази разпоредба е отнет вещноправния ефект на визираните в нея договори, какъвто е и процесния, поради което не е необходимо да се търси обявяване недействителността на договор, който по изрично разпореждане на закона не може да доведе до прехвърляне право на собственост. С оглед на това, съдът е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо. Въззивният съд неправилно е приел, че в конкретния случай касаторите - ищци получават своята защита пряко от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Текстът на тази разпоредба визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, които са били продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, държавни или общински органи /в този смисъл т. 2 от ТР № 6 по т. гр. д. № 6/2005 г. ОСГК /. В случая ищците търсят възстановяване на правото на собственост върху застроени имоти. Това изрично е посочено още в исковата молба относно парцел ****ХVIII-244 на ответницата Е/М. / Р. /, а в хода на производството е установено, че и другия процесен парцел **** на наследниците на Л. К. също е застроен. /Данни относно вида и начина на застрояване на двата парцела се съдържат в приетите от първата инстанция техническите експертизи на в.л. инж. К от 14.02.2000 г. и от 29.10.2001 г./. Следователно ищците не биха могли да претендират възстановяване на правото на собственост върху двата парцела по реда на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на предявения иск. При новото разглеждане на делото на първо място ищците следва да уточнят какво е конкретното нарушение и кой нормативен акт е бил нарушен при извършеното прехвърляне на парцел **** от кв.21 с нот. акт № 166, том. ХVI, нот.д. № 3000/1967 г. на I-ви нотариус при СРС. Доколкото с молба от 25.06.1998 г. същите са посочили, че с прехвърлянето е бил нарушен Устава на ТКЗС ищците следва да посочат кой Устав на ТКЗС визират /от коя година/, както и конкретните негови разпоредби, които са били нарушени с извършената продажба. Следва да посочат също така дали твърдят, че процесните парцели са незаконно застроени. С оглед тези уточнения, следва да се изследва въпроса относно законността на построените в двата процесни парцела сгради /§ 4и, ал. 2 ЗСПЗЗ във вр. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ/, както и да се обсъди съдържанието на представения пред въззивната инстанция протокол № 1 на общо-кооперативно събрание при ТКЗС "Г", Г. баня, състояло се на 26.01.1966 г., който е посочен в цитирания нотариален акт, както и това на протокол № 17 от 02.10.1959 г.от заседание на Управителния съвет на ТКЗС "Г". Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение