Решение № 3048 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 700/2013 г.

Решение № 3048 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 700/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Димитър Стефанов Ковачев, от гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 13836 от 05.11.2012 г., постановено по адм. д. 6659/2012 г. по описа на Върховния административен съд. В искането за отмяна и в постъпилата допълнителна молба (наречена жалба) от 14.11.2012 г. като основания за отмяна се сочат чл. 239, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" гр. София не е изразил становище по искането. Искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение № 1741 от 02.04.2012 г., постановено по адм. д. № 278/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С последното е отхвърлена жалбата на Димитър Стефанов Ковачев против решение № 622/21.12.2011 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане от 25.10.2011 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно правилото на чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи актът да е бил основан на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Следователно не е налице посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. В случая не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителя. След като липсва постановено съдебно решение между същите страните, на същото основание, противоречащо на съдебния акт, чиято отмяна се иска, следва да се приеме, че предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК не са осъществени. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 3 и 4 АПК за отмяната на влязлото в сила решение по адм. д. № 6659/2012 г. по описа на Върховния административен съд, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,