Решение № 36 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2012 г.

ВКСI търговско отделение25.03.2013 г.докладчик т Никола Хитров

Диспозитив

Отменя на основание чл. 47, т. 2 и 4 ЗМТА арб. решение № 325/29.03.2011 г. по арб. д. № 325/2011 г. на арбитър Ж. Б. -С. Осъжда П. Е. - С. да заплати на К. Д. Н. от С. сумата 520.56 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 36 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по молба на К. Д. Н. от С., с която са предявени искове по чл. 47, т. 2 и 4 ЗМТА за отмяна на решение № 325/25.03.2011 г. по арб. д. № 325/2011 г. на арбитър Ж. Б. -С., с което молителката е осъдена да заплати на П. Е. -С. сумата 8 014 лв. по договор за револвиращ заем, заедно със законната лихва и разноски. Ответното по молбата Е. е подало отговор, че молбата е просрочена, а и неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер на 570 лв. В деня на последното съдебно заседание е постъпила молба от ответното Е., че: 1. Няма възражения и да се приеме заключението на почерковата експертиза, 2. Моли да се уважи иска, 3. Ако се поискат разноски за процесуално представителство и те са прекомерни, да се намалят. ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Ищцата твърди, че арб. споразумение не е било сключено, както и че не е била уведомена за назначаване на арбитър и за арб. производство. Тезата на ищцата е, че не е подписвала договор за револвиращ заем. В призовката до ответницата за арб. заседание, е вписан постоянния й адрес в Б., а не на настоящия в С., който е и адрес за кореспонденция, посочен в договора. Без значение е, че в товарителницата на С. е посочен настоящия адрес, и такъв за кореспонденция, в С. От заключението на почерковата експертиза се установява, че подписите, положени от името на К. Д. Н., в договор за револвиращ заем № [ЕГН]/14.07.2010 г. с П. Е. в качеството на кредитор, и в карта на клиента от 10.07.2010 г., не са положени от К. Д. Н. Затова в случая преди всичко арбитражното споразумение не е било сключено. По изложените съображения, налице са релевираните основания по чл. 47, т. 2 и 4 ЗМТА за отмяна на арб. решение, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с направените по делото разноски в размер на платената държавна такса и за вещо лице. Водим от горното, ВКС - I т. о.