Решение № 10548 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15690/2010 г.

Решение № 10548 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15690/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 2032/14.10.2010 г. по адм. дело № 1127/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 190900451/5.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Силистра, потвърден в обжалваната част с решение № 98/8.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която на "Златна Тракия" ЕООД, гр. Тутракан, е увеличен финансовия резултат за 2007 г. със сумата 520 485,48 лв. и е определен допълнително за внасяне корпоративен данък в размер на 52 647,30 лв., както и лихви за забава в размер на 12 807,35 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Златна Тракия" ЕООД, гр. Тутракан, в писмено възражение чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е приел за установено, че с РА незаконосъобразно на основание чл. 78 ЗКПО е увеличен финансовият резултат за 2007 г. на ревизираното дружество със сумата 520 485,48 лв. За да стигне до този извод АС е приел, че основният спор между страните е дали сумата 520 485,48 лв. са отписани задължения към собственика на капитала и други лица, както е твърдял директорът на дирекция "ОУИ" или се касае за допусната счетоводна грешка, както е твърдяла дружеството. Съдът е кредитирал назначената от него, неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза и подробно описаните от него договори за заем, анекси, приходни касови ордери и е приел, че се касае за дадени заеми, подлежащи на връщане, част от които са и върнати през 2009 г. Действително заемите са били осчетоводени неправилно през 2007 г., но при откриване на фундаменталната счетоводна грешка през 2009 г. същата е коригирана съобразно разпоредбата на чл. 7.1.1 от счетоводен стандарт 8 през текущия период чрез корекция на салдото от неразпределената печалба от минали години. Няма законово ограничение в Закона за счетоводството (ЗСч.) и счетоводните стандарти за поправяне на счетоводни грешки. Не е налице опрощаване на задълженията по заемите, както е приел органът по приходите, още повече че е установено връщане на част от заемите в общ размер на 132 000 лв. през 2009 г. Изводите на съда са обосновани и кореспондират със събраните по делото доказателства, за чието ангажиране и представяне няма преклузивни срокове, както твърди касаторът. Доводите му свързани с първоначалното неправилно осчетоводяване на заемите, не водят до извода, че се касае за правилно осчетоводяване на общи резерви, тъй като видно и от заключението на ССЕ първоначалното осчетоводяване не почива на първични счетоводни документи. Напротив извършената поправка на фундаментална счетоводна грешка кореспондира с първичните счетоводни документ. Недопустимо е за пръв път с касационната жалба да се оспорва експертното заключение извън сроковете по чл. 200, ал. 3 ГПК. Същото е прието в присъствието на представител на касатора, който не го е оспорил и не е поискал ангажиране на доказателствени средства за оборването му. Обосновани и законосъобразни са изводите за наличие на фундаментална счетоводна грешка, липсата на законов срок за отстраняването и, и надлежното и отстраняване през 2009 г. и отразяването в годишния финансов отчет за годината на откриването - 2009 г. на основание чл. 75, ал. 3 ЗКПО. Решението е правилно - обосновано и материалноправно законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,