Решение № 2465 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2015 г.

Решение № 2465 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София, чрез проц. представител ю. к. Шейретов, против решение № 1721/17.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2566/2013 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румяна Василева Анастасова против РА № 2141204138/30.08.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 2914/10.12.2012 г. на директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП. РА е оспорен в частта за начислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер на 42 134.17 лв и съответните лихви за данъчните периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Съдът е приел, че е изтекла давността по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК и е отменил РА в обжалваната му част. Решението е валидно и допустимо, правилно като краен резултат, но при други мотиви. За да постанови акта си, решаващият съд е приел, че за данъчен период 2005 г. срокът за подаване на данъчна декларация по ЗОДФЛ (отм.) е до 15.04.2006 г. Съгласно чл. 140 ДПК (отм.), действал до 01.01.2006 г. (т. е. приложимия процесуален закон към данъчните задължения за 2005 г.) публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от действащия в момента ДОПК. Давностният срок е започнал да тече от 1.01.2007 г. и изтича на 1.01.2012 г. Решаващият съд е приел, че на 21.12.2011 г., т. е. 10 дни преди изтичането на давностния срок давността е спряна, със заповедта за възлагане на ревизия, което спиране на давността е продължило до издаването на РА № 2141204138/30.08.2012 г. Ревизионният акт е издаден на 30.08.2012 г., в рамките на едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Прието в обжалваното решение е и, че съгласно т. 4 от цитираната норма, давността спира и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, следователно давност за погасяване на задължението за данъци тече единствено в периода от издаване на РА до подаване на жалба до директора на дирекция ОУИ - София, като в конкретния случай този период е от 33 дни. РА е издаден на 30.08.2012 г., а жалбата е входирана в ТД на НАП - София на 02.10.2012 г. Съдът е решил, че след 30.08.2013 г. е продължил да тече давностен срок и този 10-дневен срок (който преди това е бил спрян) е изтекъл на 10.09.2012 г. Този извод не е правилен. При зачитане на спирането на давността за една година и с издаването на оспорения РА на 30.08.2012 г. давността е прекъсната и е започналата да тече нова давност, която нова давност е спряна при условията на т. 4 на чл. 172, ал. 1 ДОПК. В случая е налице погасяване по давност на установени публични задължения за 2005 г., тъй като давностният срок е изтекъл на 01.01.2012 г., но меродавен е не моментът на издаване на ЗВР - 21.12.2011 г., а връчването й на задълженото лице, който момент е 13.01.2012 г. (стр. 352 от делото), което е след като пет годишната давност е изтекла. Установяването на погасени по давност задължения е в противоречие с чл. 138, т. 3 ДПК (отм.) и чл. 168, т. 3 ДОПК, поради което ревизионният акт подлежи на отмяна и правилно е отменен (в обжалваната му част). Задълженията са погасени в пълен размер, главница и лихви. Акцесорният характер на задължението за лихва предполага правни последици, еднакви с главното задължение. Безспорно е, че лихвите са публично вземане и подлежат на погасяване по давност в сроковете, в които се погасява и основното вземане. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението, като правилно и законосъобразно като резултат, но при други мотиви, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав