Решение № 9378 от 9.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 194/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 1656/2022 г. на Административен съд /АС/ Варна, с което е отменена негова Заповед РД-22-7701-14/08.07.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение на П. Харалампиев на основание чл. 106 ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за длъжността младши експерт, дейност координация и административен контрол в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в администрацията на областен управител на област с административен център - Варна. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба П. Харалампиев, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата, като я счита за неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратурадава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед, с която на основание чл. чл. 106 ал. 1, т. 2 от ЗДСл /поради съкращаване на длъжността/ е прекратено служебното правоотношение на Харалампиев на длъжност младши експерт, дейност координация и административен контрол в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в администрацията на областен управител на област с административен център - Варна, е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържаща необходимите реквизити, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материално правни разпоредби. За да я отмени, Административният съд приема, че при издаването й са нарушени Вътрешните правила за организацията на работата и документооборота в Областна администрация Варна, а именно, че същата не е изготвена от главен експерт Човешки ресурси, както и не е спазен редът на съгласуване. Освен това в обжалваното решение е прието, че предвид липсата на представени длъжности характеристики на заеманата от ответника длъжност и новосъздадената такава липсва безспорна доказаност, че длъжността, заемана от Харалампиев, при прекратяване на служебното му правоотношение, е премахната като система от функции, задължения и изисквания. След назначаване на съдебно-икономическа експертиза и кредитирайки данните от същата, АС Варна е посочил, че към момента на издаване на оспорената пред него заповед е била налице незаета бройка за длъжността младши специалист, като поради липсата на длъжностна характеристика за същата, не може да се направи извод дали тя съвпада с тази на Харалампиев, респективно не може да се направи сравнение между двете при преценка налице ли са предпоставките, довели до издаването на оспорената заповед на посоченото основание. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви. С обжалваната пред АС Варна заповед РД-22-7701-14/08.07.2022 г. Областния управител на Област с административен център Варна е прекратил служебното правоотношение на П. Харалампиев за длъжността младши експерт Координация и административен контрол (КАК), в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост (АКРРДС) на Областна администрация Варна на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Като основание в заповедта е посочено, че със заповед РД-22-7706-82/08.07.2022 г., издадена от Областния управител, в.1 е разпоредено в дирекция АКРРДС да се създаде отдел Регионално развитие и устройство на територията и отдел Държавна собственост и координация и административен контрол, а в т. 3 е наредено да се съкрати 1 щатна бройка младши експерт, дейност координация и контрол в дирекция АКРРДС и да се създаде длъжност по КДА началник отдел на отдел Държавна собственост и координация и административен контрол. С последваща заповед РД-22-7706-83/08.07.2022 г. Областния управител изменя, считано от 08.07.2022 г. утвърденото длъжностно разписание на Областната администрация, като в дирекция АКРРДС с численост 25 щатни бройки се създава отдел Регионално развитие и устройство на територията с численост 10 щатни бройки, от които 3 щатни бройки за длъжността младши експерт и отдел Държавна собственост и координация и административен контрол с численост 14 щатни бройки, като се съкращава една щатна бройка за длъжността младши експерт, дейност координация и контрол, при което в отдела са предвидени 2 щатни бройки за длъжността младши експерт. По делото са представени поименни щатни разписания в сила към 17.06.2022 г. и към 08.07.2022 г., от които се установява, че към 17.06.2022 г. за длъжността младши експерт в АКРРДС са били предвидени 6 щатни бройки, една от които незаета, а една от тях заемана от Харалампиев. Към 08.07.2022 г. в новосъздадения в същата дирекция отделДържавна собственост и координация и административен контрол са били предвидени три щатни бройки за тази длъжност, една от които е била незаета. В същата дирекция в другия новосъздаден отдел Регионално развитие и устройство на територията за длъжността младши експерт са предвидени 2 щатни бройки. От така установеното следва извод, че броят за тази длъжност в дирекцията е намален от 6 на 5 броя. За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (т.е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции,изисквания и задължения, установени с длъжностна характеристика. В случая длъжността е запазена като наименование, макар броят на служителите, които я изпълняват да е намален, но този факт сам по себе си не обосновава извод за извършено реално съкращение на длъжността, заемана от Харалампиев. Правилно въз основа на доказателствата по делото съдът след като е констатирал, че както преди, така и след приемане на длъжностното разписание в сила от 08.07.2022 г. в дирекцията, а в последствие и в отдела, в който органа по назначението приема, че се е намирала длъжността, заемана от ответника по касационната жалба(тъй като се приема, че същата е трансформирана в длъжност началник отдел) е имало свободна длъжност със същото ниво и степен по Класификатора младши експерт. Правилно при липсата на утвърдена длъжностна характеристика за свободната длъжност съдът приема, че в случая е останал недоказан фактът дали двете длъжности са идентични освен като наименование и като система от функции, задължение и изисквания. При това настоящият състав намира, че в случая органът е постановил заповедта в нарушение на чл. 6 АПК, задължаващ да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от на-необходимото за целта, за която актът се издава. Нарушен е и принципа по чл. 7 АПК задължаващ органите да основават издадените от тях актове на действителните факти от значение за случая и след преценка на всички факти и доводи от значение. В тази насока неоснователни са доводите на касатора, че свободната щатна бройка е за служителката М. Харалампова, която ползва отпуск поради бременност и раждане, тъй като същата фигурира и в двете поименни щатни разписания, в които е налична и свободната щатна бройка за младши експерт, което води до извод, че незаетата щатна бройка е различна от заеманата от нея. Само на това основание заповедта е незаконосъобразно и правилно е отменена от първоинстанционния съд. Що се касае до констатираното от АС -Варна допуснато нарушение на административно-производствените правила настоящият състав споделя фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд за допуснато нарушение на правила, които сам органът е утвърдил. В тази насока обаче следва да бъде посочено, че освен тези нарушения настоящият състав констатира, че нарушението на горепосочените принципи при издаване на заповедта е обусловено от предложението на заместник на заместник областния управител, в което се съдържа конкретно предложение за съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от Харалампиев, без да се отчете наличието на свободна щатна бройка, което обосновава извод за тенденциозност и превратно упражняване на власт. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта поради това, че липсва възможност за съпоставка на функциите, изискванията и задълженията между заеманата от Харалампиев длъжност младши експерт и новосъздадената такава Началник на отдел в областна администрация поради липса на представени длъжностни характеритстики, тъй като двете длъжности са несъпоставими. Това е така, тъй като на първо място двете длъжности са от различен вид (арг. чл. 5 ЗДСл) - едната е експертна, а другата ръководна, а освен това и минималните изисквания за заемането им по Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/ са различни. Изложеното обективира правилността на изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на заповедта, при което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски в негова ползва е неоснователно. Разноски не следва да се присъждат и на ответника по касация, макар направеното своевременно в писмения отговор искане да е основателно, поради липсата на доказателства по делото за направени такива в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,