Решение № 13112 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 271/2017 г.

Решение № 13112 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 271/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., против решение № 2059/04.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 3013/2015 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-16002414002460-091-001/06.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 811/12.10.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила от 01.01.2013 г.) и чл. 118, ал. 2 от ДОПК. Касаторът счита, че след изменението на първата разпоредба, законът не въвежда ограничение издателите на ревизионния акт да бъдат от кръга на органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - "Турийски и син" ООД (в несъстоятелност), чрез процесуалния си представител адв. Г. М. в представено писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите. Счита, че на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, основани на приложението на тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд по т. д. № 10/2016 г. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - П. е бил ревизионен акт № Р-16002414002460-091-001 от 06.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 811/12.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П., в частта с която на "Турийски и син" ООД, в несъстоятелност, са установени задължения за корпоративен данък за отчетната 2013 г. в размер на 1539,54 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 197,97 лв., както и за допълнително начислен ДДС в размер на 81 691,09 лева, отказан е данъчен кредит в размер на 19 832,84 лева и са начислени лихви за просрочие в размер на 14 517,00 лева. Административен съд - П. е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия относно посочените задължения и че ревизионният акт е издаден от Й. Т. М. на длъжност началник сектор, възложител на ревизията, и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е приел, че при действащата понастоящем разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, териториалният директор, неговите заместници, директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори нямат нормативно установена компетенция да издават заповеди за възлагане на ревизия и да издават ревизионни актове. Съдът е посочил в мотивите си, че при това положение, заповедта на териториалния директор, с която той определя началник сектор, директор на дирекция или негов заместник да издава заповеди за възлагане на ревизия, не може сама по себе си да породи за въпросното длъжностно лице (което е извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП), каквато и да е материална компетентност, както да възлага ревизии, така и да издава ревизионни актове, защото самият териториален директор не разполага с такива компетентности, за да може да ги делегира другиму, а по отношение на лицата по чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗНАП, липсва нормативно установена такава компетенция. По тези съображения съдът е обусловил извод, че процесният ревизионен акт е нищожен. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно материалната компетентност на органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП по издаване на ревизионни актове след изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 01.01.2013 г.) е решен с тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОССК на Върховния административен съд, по т. д. № 10/2016 г. Според това тълкувателно решение не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение на ВАС е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. В конкретния случай ревизионният акт е издаден от Й. Т. М. - началник сектор при ТД на НАП гр. П., в качеството ? на орган възложил ревизията, с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П. - ръководител на ревизията, определен като такъв със заповедта за възлагане на ревизия. Посочените органи по приходите притежават материална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в приложимата му по време редакция, в сила от 01.01.2013 г./ съгласно цитираното тълкувателно решение. Като е приел противното и е обявил ревизионния акт за нищожен, административният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено. В решението липсват фактически установявания по спора и произнасяне по материалната законосъобразност на установените с акта задължения, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения следва да се отмени и решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,