Решение № 16088 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2012 г.

Решение № 16088 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 15 от 9.02.2012 г., по адм. дело № 434/2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни доводи се излагат по същество на спора. Считат, че съдът не е отчел обстоятелството, че административния орган не е бил уведомен, че лицето е починало и това е станало известно с подаването на жалбата и приложеното към нея удостоверение за наследници, когато е установен този факт. Ответната страна - Георги Денев Георгиев не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и дял II, Глава Х, Раздел I на АПК, по жалба на Георги Денев Георгиев, първоинстанционният съд е обявил нищожността на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22563 от 12.04.2011 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 6705.92 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/250509/28583. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Счел е, че независимо от установените пороци водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт, същият е нищожен, тъй като е издаден в недопустимо производство срещу починало лице. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Основното обаче е, че административния акт е издаден в недопустимо производство в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, дееспособността на гражданите е основна и задължителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за допустимост на административното производство за издаване на административен акт. В конкретния случай с оглед представените доказателства обоснован е извода на съда, че производството е проведено и приключило с издаването на акт срещу починало лице, което го прави нищожен. Това задължение на административния орган произтича и от разпоредбата на чл. 170 от АПК, която поставя в тежест на административния орган да докаже наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт, независимо по чия инициатива започва производството. Това понастоящем както се посочи не е сторено. Оспорения акт е издаден при несъществуващ адресат - отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като посочения в него адресат е починал на 5.02.2011 г. (у-ние за наследници л. 79). Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,