Решение № 10410 от 16.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Събева от гр. София срещу решение 6866 от 01.12.2020 г. по адм. дело 2134/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 71 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение изх. СФД20-РД28-23, рег. на 20.01.2020 г. на директора на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, с което е потвърден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК 2504/ДСЦ-19-ГР94-1783/11/06.12.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите при Столична община, дирекция Общински приходи . Подадена е и частна жалба от М. Събева срещу определение 3631 от 21.05.2021 г. по адм. дело 2134/2020 г. по описа на АССГ, трето отделение, 71 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа, че в рамките на първоинстанционното съдебно производство не е осигурено правото му на участие, доколкото не е бил призован за съдебно заседание. На второ място, твърди, че съдът се е произнесъл свръхпетитум и това опорочава съдебния акт. На трето място, изразява становище, че съдът не е разгледал твърденията му за незаконосъобразност на процесния АУЗД в отделните негови части относно задълженията за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и относно задълженията за такса за битови отпадъци /ТБО/ за процесните години и съответно, начинът на изчисление на техния размер. В тази връзка счита, че определеният размер на ДНК за съответните данъчни периоди е значително завишен, а от друга страна, заявява, че реално СО не е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на декларирания недвижим имот и незаконосъобразно е определена дължима ТБО за всяка от годините. Иска се отмяната на решението със законните последици. Претендират се разноски. С частната жалба се иска отмяна на постановеното на 21.05.2021 г. определение за допълване на решението по делото. Ответната страна по касационната жалба директорът на дирекция Общински приходи /ОП/ при Столична община, представлявана от юрк. Сотирова в писмен отговор и в становище в съдебно заседание оспорва касационната и частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срок. Разгледани по същество са основателни. АССГ е формирал извод за законосъобразност на АУЗД, като издаден от материалнокомпетентен орган по приходите, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. С обжалваното определение е допълнил решението, като в диспозитива вместо Акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 от ДОПК 2504/ДСЦ/19ГР94-1783/11/26.07.2019 г. да се чете Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК 2504/ДСЦ-19-ГР94-1783/11/06.12.2019 г. , както и е присъдил в полза на Столична община, дирекция Общински приходи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение и определението за допълване на съдебния акт са недопустими и подлежат на обезсилване. Допълнително основателни се явяват доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. На първо място, видно от постановения съдебен акт неправилно е определен предметът на спора, като АССГ не е разгледал въпроса за законосъобразността на АУЗД по чл.107, ал. 3 ДОПК 2504/ДСЦ-19-ГР94-1783/11/06.12.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите при Столична община, дирекция Общински приходи . Не е ясна каква е действителната воля на решаващия съд, доколкото в целия съдебен акт има допуснати неточности. В началната част на решението е отразено, че предмет на обжалване е предходният АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2540/ДСЦ19-ГР94-1783/11/26.07.2019 г., издаден от главен специалист при СО, дирекция Общински приходи . Цитираният АУЗД е отменен с решение СФД19-РД28-276 от 31.10.2019 г. на директора на дирекция ОП при СО / прил. на л. 71 от делото/. На стр. 2 от съдебния акт, в първия абзац е посочено, че размерът на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.07.2019 г., които били в общ размер на 1024,02 лева, от които данък върху недвижимите имоти в размер на 551,59 лева и такса за битови отпадъци в размер на 472,02 лева, за периода 2014 г. 2019 г. На стр. 2 от съдебния акт, във втория абзац е отразена друга сума на задълженията по АУЗД задължения за довнасяне в размер на 806,08 лева, от които ДНИ в размер на 434, 94 лева, както и лихви в размер на 116,65 лева и ТБО в размер на 371, 14 лева, както и лихва в размер на 101,29 лева. Така посочените в мотивната част на решението суми са определени като задължения за ДНИ и ТБО на лицето съгласно отменения по административен ред предходен АУЗД 2540/ДСЦ19-ГР94-1783/11/26.07.2019 г. / прил. на л. 51 л. 54 от делото/. В съдебния акт няма конкретизация на задълженията за ДНИ и ТБО, определени на жалбоподателката с процесния АУЗД, издаден на 06.12.2019 г. Освен това съдът не е съобразил и обстоятелството, че с АУЗД от 06.12.2019 г. предметният обхват е различен, доколкото с предходния отменен АУЗД от 26.07.2019 г. са определени задължения за периода от 2014 г. до края на 2019 г., а с процесния АУЗД са определени задължения за ДНИ и за ТБО за периодите 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и не е включена 2019 г. Видно от съдържанието на АУЗД по чл.107, ал. 3 ДОПК 2504/ДСЦ-19-ГР94-1783/11/06.12.2019 г. размерът на задълженията за ДНИ за периода 2014 г. 2018 г. вкл. е за сумата от 395,40 лева и лихви в размер на 130,99 лева, а размерът на задълженията за ТБО за периода 2014 г. 2018 г. вкл. е за сумата от 337,40 лева и лихви в размер на 113,23 лева. Такъв размер на задълженията по АУЗД няма посочен от решаващия съд. Отделно от горното, в диспозитива на решението отново е възпроизведен предходният АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2540/ДСЦ19-ГР94-1783/11/26.07.2019 г. Следователно, въпреки че е бил надлежно сезиран с жалба срещу АУЗД по чл.107, ал. 3 ДОПК 2504/ДСЦ-19-ГР94-1783/11/06.12.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите при Столична община, дирекция Общински приходи , потвърден с решение изх. СФД20-РД28-23, рег. на 20.01.2020 г., административният съд не е разгледал въпроса за законосъобразността на така определения от жалбоподателката М. Събева акт. На второ място, при разглеждане на делото в две съдебни заседания е нарушено правото на участие на оспорващата, доколкото не е налице редовно призоваване на същата за нито едно от съдебните заседания. За съдебното заседание на 14.09.2020 г., от 14:00 часа е изпратена призовка на адрес - Костенски водопад, [адрес], в която е записано, че дъщерята на жалбоподателката М. Гарибова е уведомена по телефона за номера на делото, състава, датата и часа на съдебното заседание на 21.05.2020 г., в 12: 39 часа. На първото заседание не се явила нито жалбоподателката, нито неин представляващ, въпреки че е налице представено пълномощно за адв. Д. Стоянов /л. 126 от делото/, който на 02.02.2020 г. е упълномощен от М. Събева да я представлява пред АССГ във връзка с обжалвания АУЗД. След отвода на първия съдия докладчик, делото е разгледано в ново съдебно заседание на 17.11.2020 г. от 10:30 часа с призоваване на страните. Жалбоподателката е призована на същия адрес, посочен по горе, на 30.09.2020 г., като не е ясно от кого е получена призовката има положен подпис и отбелязване съпруг или съпруга , но не се чете на кое лице. При така оформената призовка съдът е приел, че оспорващата е редовно призована, като е дал ход на делото, докладвал е жалбата, административната преписка, допълнителната молба от ответника от 23.09.2020 г. с приложени доказателства, приел е доказателствата и е приключил устните състезания. Решението е постановено на 01.12.2020 г. Основателен в тази връзка се явява доводът в касационна жалба за нарушено право на участие на жабоподателката в първоинстанционното съдебно производство. Не е налице редовно призоваване на същата, тъй като начинът, по който е оформена призовката за съдебното заседание на 17.11.2020 г. от 10:30 часа, не става ясно кое е лицето, получило същата. Видно от данните по делото, не е връчена призовка на адв. Д. Стоянов, за който е налице надлежно приложено пълномощно. На трето място, касационната инстанция намира, че в решението липсват конкретни фактически установявания и мотиви за спорния предмет, т.е. дали е законосъобразен АУЗД във всичките му части. Съдът е бил длъжен да разгледа спора относно задълженията за ДНИ за всеки период от 2014 г. 2018 г., като обсъди възраженията на лицето досежно данъчната основа за определяне на размера на ДНИ. В тази връзка да обсъди как е формиран размерът на ДНИ от органите при СО, дирекция ОП и дали е законосъобразно определен за процесния имот, собствен на М. Събева, като се съобразят приложимите материалноправни разпоредби чл.10, ал.1, чл.19 и чл.20 ЗМДТ ведно с Приложение 2 към ЗМДТ, както и чл.22 ЗМДТ, Наредбата за определяне на местни данъци на Столичния общински съвет и начина на определяне на размера на данъка за всяка една от годините 2014 г. до 2018 г. вкл. съгласно чл.15 от Наредбата. На следващо място, в решението липсват формирани от съда мотиви относно видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, за които са установени задължения с процесния АУЗД. Съгласно чл. 62 ЗМДТ / в редакцията за процесните периоди/ таксата за заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите на обществено ползване на населените места. Размерът на таксата по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври / 31 октомври в сила от 01.01.2015 г./ на предходната година. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗМДТ, таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Съгласно ал. 2 от чл. 69 ЗМДТ, общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. От друга страна, в чл.71 ЗМДТ е определено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци когато няма такива. В тази връзка съгласно нормативната уредба наличието на елементите от фактическия състав на ТБО за процесните години относно услугата по сметосъбиране и сметоизвозване включва установяването на следните обстоятелства - кметът на общината дали е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и дали е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимият имот, за който се заплаща таксата, дали е в рамките на границите на районите, определени от кмета на общината; общината фактически дали е извършвала дейността по предоставяне на услугата и доказан ли е този факт по делото. В тази връзка ответната страна по спора е представила доказателства, приети по делото / в приложение към същото/, които не са обсъдени от първостепенния съд. Относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения следва да е доказано, че на територията на общината има депо за битови отпадъци, доколкото по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ ако няма изградено депо, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По отношение на елемента от ТБО за услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди, следва да се съобрази чл. 71, т. 2 ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. Това означава, че съдът е бил длъжен да изследва обстоятелството дали по отношение на този компонент Столична община е предоставяла услугата. Следователно, новият състав на АССГ следва да извърши фактически установявания и в тази част, да обсъди всички доказателства досежно отделните елементи на ТБО, да формира извод за законосъобразност или не на АУЗД в тази му част, като съобрази горепосочените материалноправни разпоредби на ЗМДТ. Досежно размера на ТБО за всяка от процесните години следва да бъде съобразени решенията на Столичния общински съвет, с които е посочен начинът на формиране на размера на ТБО за отделните компоненти за услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, за услугата за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, за услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Новият състав дължи произнасяне и по възражението на жалбоподателката за погасени по давност задължения за лихви както за задълженията за ДНИ, така и за задълженията за ТБО, за 2014 г. и 2015 г. Гореизложеното обосновава необходимостта от обезсилване на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на АССГ с указания по определяне на точния предмет на спора, формиране на собствени фактически установявания, излагане на конкретни съображения досежно законосъобразността на АУЗД в частта на задълженията за ДНИ за 2014 г. 2018 г. вкл. и в частта на задълженията за ТБО за 2014 г. -2018 г., като се обсъдят всички доводи на жалбоподателката и се извърши обстоен анализ на доказателствения материал по делото. Касационната инстанция намира, че частната жалба се явява основателна, но не по наведените в нея съображения. С оглед липсата на ясна воля на решаващия съд досежно конкретния предмет на оспорване и наличието на множество неясноти и неточности в съдебното решение, описани по-горе, определението на АССГ, с което е извършено допълване на съдебния акт, като е извършена поправка на ЯФГ в диспозитива на решението и е посочен правилният АУЗД, без обаче същият да е бил обсъждан от АССГ, и съответно, са присъдени разноски в полза на Столична община, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Допълване на решение съгласно чл.176 АПК се извършва с допълнително решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, което в случая не е налице. От друга страна, не е налице и очевидна фактическа грешка, която да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК. Следователно, обжалваното определение като недопустимо следва да се обезсили. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение