Решение № 3190 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2010 г.

Решение № 3190 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Кирил Ненков Василев, срещу решение № 191 от 15.07.2010 г. по адм. д. № 151/2010 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 1279/6.04.2010 г. на зам.-директора на ОДМВР - Кюстендил, с която на основание чл. 75, т. 5 ЗБЛД е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - зам.-директорът на ОДМВР - Кюстендил, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 1279/6.04.2010 г. на зам.-директора на ОДМВР - Кюстендил, с която на основание чл. 75, т. 5 ЗБЛД, на Кирил Ненков Василев от гр. Дупница е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната". Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 ЗБЛД, Административният съд е приел, че публичното задължение на Василев попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери според посоченото в искането по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" на публичния изпълнител при ТД на НАП, ИРМ - Кюстендил, поради което са налице и предпоставките за налагане на ограничението на правото на свободно движение на длъжника. Решението е неправилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Между страните няма спор, че ответникът по касационната жалба е длъжник по изискуемо парично задължение, удовлетворяващо изискванията на § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД, което към датата на прилагане на мярката не се изпълнява и не е надлежно обезпечено. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., последно изменен, бр. 23 от 2011 г.) е обявена за противоконституционна. Конституционният съд е приел, че при всяко положение ограниченията по чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД са допустими от гледна точка на предназначението им да защитават правата и свободите на други граждани. В същото време Конституционният съд посочва, че разпоредбите на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД не са съобразени с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. Този новонастъпил юридически факт, на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона, са налице основания за отменянето на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБЛД. По делото няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искането за присъждане на разноски за правна защита е неоснователно. На основание чл. 143, ал. 1 АПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 15 лева (10+5) лева, репариращи разходите му за държавни такси във връзка с проведените съдебни производства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,