Решение № 348 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1033/2013 г.

Решение № 348 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1033/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения Д. В. В. за възобновяване на в. н. ч. д. № 593/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Искането за възобновяване се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е отказал да приложи чл. 59 НК, а увеличеното наказание по чл. 24 НК е явно несправедливо, тъй като не са отчетени данните за две малолетни деца и минималните доходи на съпругата. С оглед на това е поискано намаляване на лишаването от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че въпросът със зачитането на изтърпяното наказание над срока, определен по предходна присъда следва да бъде разрешен по реда на ЗИНЗС. Не намира явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 9795 от 10.12.2012 г. по н. ч. д. № 2133/2012 г. Благоевградският районен съд е определил на осъдения Д. В. В. общо, най-тежкото наказание от наложените по н. о. х. д. № 1446/2010 г. и н. о. х. д. № 17643/2012 г. в размер на девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с четири месеца и петнадесет дни. Приспаднал е задържането под стража на осъдения В. от 22.06.2012 г. до 25.06.2012 г. по н. о. х. д. № 17643/2012 г., на основание чл. 59 НК. С решение № 1486 от 22.03.2013 г. на Благоевградския окръжен съд определението е изменено, като е намалено на четири месеца лишаване от свобода наказанието, с което определеното по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание е увеличено, отменено е приспаднатото на основание чл. 59 НК време на задържане под стража по н. о. х. д. № 17643/2012 г. и вместо това е приспаднато изцяло наказанието от седем месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 2 НК. Искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Въззивният съд законосъобразно е отхвърлил доводите на защитата, приемайки че липсват предпоставките на чл. 59, ал. 3 НК, тъй като претендираното зачитане на изтърпяно наказание над срока е по присъда, която не е част от съвкупността. Респективно, случаят по делото разкрива хипотезата на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС, когато зачитането се извършва със заповед на главния директор на ГДИН по силата на чл. 190 от ППЗИНЗС. Увеличеното наказание не е явно несправедливо. То съответства на специфичните особености на конкретния случай и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Обстоятелствата, че осъденият има две деца и съпругата му получава минималните доходи не променят верния извод на съда, че общото, най-тежко наказание за реалната съвкупност от престъпления очевидно не отговаря на действителната обществена опасност на цялостното поведение и личността на осъдения В. Предвид отсъствието на съществено нарушение, което да налага възобновяване на делото искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК