Решение № 16087 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2011 г.

Решение № 16087 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 2119/4.05.2011 г. по административно дело № 356/2010 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Румен Стефанов Вълчев от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С разпореждане № 4809126980/3 от 16.01.2009 г. ръководителят по "Пенсионно осигуряване" при Столично управление "Социално осигуряване" е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Румен Стефанов Вълчев, от гр. София. Приел е, че към датата на заявлението за пенсиониране лицето има навършени 60 години, 02 месеца и 23 дни и е придобил осигурителен стаж от I категория - 03 години, 00 месеца и 00 дни, от II категория - 14 години, 11 месеца и 14 дни и от трета категория - 09 години, 08 месеца и 27 дни. Общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд е определил на 33 години, 05 месеца и 08 дни, а сборът на осигурителния стаж и възрастта на 93 години, 08 месеца и 01 дни. Разпореждането е потвърдено с решение № 351/14.12.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", който, както и долустоящият орган е приел, че не е налице изискуемия сбор от стаж и възраст съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и не са налице изискванията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО за навършена възраст от 63 години. С решение № 2119/4.05.2011 г. по административно дело № 356/2010 г. Административен съд София град е отменил актовете на пенсионните органи и е върнал административната преписка за ново произнасяне при спазване на дадените им указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че осигурителният стаж на Румен Вълчев, положен в Аграрно-промишлен комплекс (АПК) - Средец за времето от 17.10.1964 г. - 17.10.1967 г. като "пълнач на изолационни въжета със стъклена вата"; в Акционерна агрофирма (ААФ) - Средец през периода 10.10.1992 г. - 1.04.1994 г. като строителен бояджия и в Агропромстрой, поделение на ААФ - Средец от 1.09.1994 г. до 4.11.1996 г. като строителен бояджия, следва да бъде зачетен съгласно разпоредбите на т. 66а и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.). Посочил е, че след като пенсионните органи в справка от 17.04.2007 г. са констатирали, че с признаване на осигурителния стаж за периода 1964 - 1967 г. от първа категория заявителят ще формира необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, а останалите предпоставки за минимално положен осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд и минимално изискуема възраст са налице, е осъществено неточно прилагане на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съдебното решение е правилно. Релевантните по спора факти сочат, че през периода 10.10.1992 г. - 1.04.1994 г. Румен Вълчев е работил като строителен бояджия в ААФ - Средец, а през времето от 1.09.1994 г. до 4.11.1996 г. на същата длъжност в поделение на същата фирма - Агропромстрой. Спорните периоди са удостоверени и със записи в трудовата книжка, която отговаря на изискванията на Наредбите за трудовата книжка и трудовия стаж. Вписванията са хронологични, попълнени са всички графи - наименование на предприятието, длъжност, възнаграждение, дата на постъпване, промяна и прекратяване на правоотношението. Осигурителният стаж е удостоверен с подписите на главния счетоводител и директора, като е положен и печат на работодателя и изрично е посочено, че данните са от разплащателните ведомости. Законосъобразно съдът е ценил установените по този начин факти за процесния осигурителен стаж като относими за спора и при спазване процесуалния ред за доказване, разписан в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено и при съобразяване на всички обстоятелства по спора съществуването на спорния между страните осигурителен стаж за периода 17.10.1964 г. - 17.10.1967 г. на длъжността "пълнач на изолационни въжета със стъклена вата". Настоящият състав на Върховния административен съд споделя фактическите констатации, направени от Административен съд София-град досежно неговата наличност и оценка на тежестта и условията на полагания труд. По делото липсват доказателства за подправяне на подписа на ръководителя на АПК "Средец" по обр. УП - 3 № 27/10.03.1986 г. каквито съмнения е изразил в пенсионното производство със сигнал изх. № П - 60 02/29.01.2007 г. директорът на "Дирекция пенсии" при СУСО. Удостоверението фигурира в кориците на делото като заверено копие от административния орган и подобни доводи не са наведени пред съдебните инстанция. Подобни съмнения не могат да влияят на формалната доказателствена сила на документа, освен ако не бъдат надлежно доказани с графическа експертиза, каквато органът е имал възможност да ползва в административното производство или да поиска да бъде назначена в съдебното производство. Останалите доводи за подправяне предложението за категоризиране на процесния осигурителен стаж, за това че документът не е издаден на посочената в него дата не намират подкрепа от доказателствата по делото. Използвайки нормативната хронология, касаторът прави предположението, че не би могло при наличието на забраната по чл. 112 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) Румен Вълчев да е започнал работа и то при тежки и вредни условия на труд. Този въпрос пенсионните органи са могли да изяснят в административното производство, но те са се задоволили с констатациите за неналичност на разплащателните ведомости досежно спорния осигурителен стаж. Освен възможните изключения от хипотезата на визираната норма, съдържащи се в разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от КТ от 1951 г. (отм.) следва да се отчита, че моментът на категоризиране на труда на "пълначите на изолационни въжета със стъклена вата" като такъв от първа категория е последващ по отношение на придобития осигурителен стаж. Фактите, установени с констативен протокол за ревизия УП - 86/19.03.2007 г. на органите на ТП на НОИ, са опровергани за периодите, в които претендиращото лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лице е работило като строителен бояджия. Не са основателни и доводите на касатора за отсъствие на правоприемство между АПК "Средец" и ААФ "Средец". Представената историческа справка, съдебните актове и удостоверения по фирмено дело № 2176/1989 г. на Софийски градски съд - фирмено отделение сочат, че голяма част от поделенията на аграрно-промишления комплекс се включват като акционери в акционерната агрофирма. Законосъобразно съдът е приел, че липсата на ведомостите за заплати, на личните картони за начислените брутни и нетни възнаграждения за процесния период и на трудовото досие на работника не следва да се превръща във формална пречка за изследване на спорните права. Позовавайки се на удостоверение, обр. УП-30 № 27/1986 г. на АПК "Средец" и удостоверение, обр. УП-30 № 37/1991 г. на ААФ "Средец" и отчитайки наличното правоприемство, съдът е приложил точно чл. 2 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документите за трудов стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г.) и обосновано е кредитирал с доверие посочените доказателствени средства. При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд точно е изяснил наличните противоречия, приемайки обосновано, че за спорните периоди Румен Вълчев е работил като пълнач на изолационни въжета със стъклена вата и строителен бояджия. Законосъобразно характера на така полагания труд е категоризиран по хипотезата на разпоредбите на т. 66а и т. 66и от ПКТП (отм.) и предвид наличността на основанията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО преписката правилно е върната за ново произнасяне на органите на НОИ. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение