Решение № 16600 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2013 г.

Решение № 16600 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) гр. София против решение № 7155 от 20.12.2012 г., постановено по адм. д. № 8029/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответникът - Светлозар Атанасов Янков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-16-316/03.08.2012 г. на началника на ДНСК гр. София, с която на Светлозар Атанасов Янков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено извън преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), както и че държавният служител не е извършил, описаните в заповедта за уволнение, нарушения на служебната дисциплина. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено на Янков за неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в просрочие на административна преписка, образувана по жалба за незаконно строителство, като служителят не е извършил своевременно проверка, а същата е направена по-късно в резултат, на което е издадена заповед от 11.02.2010 г. за премахване на незаконния строеж. В оспорената заповед е посочено, че служителят не е изпълнил задълженията си като не е проверил влизането в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и на 16.11.2010 г. е изготвил писмо до 06 РУП, изнасяйки в него данни за неприключило съдебно производство по обжалване на заповедта, като към датата на изготвяне на писмото съдебното производство е приключило и заповедта е влязла в сила, а впоследствие същият до 15.06.2012 г. не е предприел действия по изпълнението на заповедта за премахване на строежа. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преписката, образувана по жалба за незаконен строеж е разпределена през 2009 г. на Светлозар Янков и до издаване на заповедта на 11.02.2010 г. за премахването му е обработвана от него. Преписката в частта й за контрол на влизане в сила и изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж е възложена на главен инспектор Мирослав Павлов, отговарящ за тази дейност в Регионален отдел "НСК" София при РДНСК Югозападен район. При така установеното изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Извършеното от служителя дисциплинарно нарушение, изразяващо се в забавено изпълнение на проверката за наличие на незаконен строеж е приключило с издаването на заповедта за премахването му на 11.02.2010 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена на 03.08.2012 г. т. е. след изтичане на преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението. Дисциплинарната отговорност на служителя е погасена и по отношение на изложеното в писмо от 16.11.2010 г. до 06 РУП - СДВР, тъй като нарушението е извършено на посочената дата, от която е започнал да тече и срока за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Описаните в заповедта и посочени по-горе дисциплинарни нарушения са извършени приблизително година и половина преди издаване на оспорената заповед, поради което правото на органа да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано. По делото не са ангажирани доказателства, а не са и налице твърдения за наличие на хипотезата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила е законосъобразен. Допуснатото от административния орган нарушение на императивното правило на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. След като са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, то е погасено правото на органа да ангажира дисциплинарната отговорност на Янков и съдебна проверка дали дисциплинарните нарушения са действително извършени е безпредметна. По тези съображения не следва да се обсъждат и доводите в касационната жалба, че държавният служител е извършил, описаните в заповедта за уволнение, дисциплинарни нарушения. По отношение на нарушението, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, изразяващо се в бездействието на служителя за осъществяване на контрол за влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и изпълнението й, както бе посочено по-горе тези задължения предвид установения вътрешен ред в РО "НСК" София при РДНСК Югозападен район изрично са възложени на друг служител, поради което в тази част заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, като направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди ДНСК гр. София да заплати на Светлозар Атанасов Янков сумата 600 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,