Решение № 10596 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2017 г.

Решение № 10596 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Т. Р. управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В. срещу решение № 453 от 15.03.2017 г. постановено по адм. дело № 3276 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че актът е издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излага, че не е налице нарушение в процедурата по издаване на процесния отказ за издаване на разрешително. В чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е регламентирано, че при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя. В конкретния случай непредставянето на достатъчно доказателства относно необходимостта от предоставяне на огнестрелно оръжие за самоохрана не е в хипотезата на правната норма, с която е предвидена възможност за даване на допълнителна възможност за отстраняване на непълноти и несъответствия. Счита, че е неправилен изводът на съда, че лицето е доказало по безспорен начин необходимостта от издаване на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Тежестта за представянето на такива е на заявителя, а административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Дори и събраните в хода на съдебното производство доказателства не навеждат на факта за опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство. Не става ясно за какво са подадените от И. жалби до полицейските органи, както и евентуално за какво са образуваните преписки или досъдебни производства. Не са достатъчни и събраните гласни показания от свидетелката в тази насока. Не споделя и извода на съда, че веднъж издадено разрешително означава, че необходимостта от него не е отпаднала. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - А. С. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представени по делото писмен отговор и изложение, както и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът e отменил отказ № 439р-22587 от 22.11.2016 г. на началника на Т. Р. управление (РУ) при Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) - В. по жалба на А. С. И. и е изпратил преписката на началника на Трето РУ при ОД на МВР - В., за ново произнасяне по заявление с вх. № 387400-1596 от 11.11.2016 г. на А. С. И. в 7-дневен срок от влизане на решението в сила, при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите решението. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че А. С. И. е подал заявление до началника на Трето РУ на ОД на МВР - В. с вх. № 387400-1596 от 11.11.2016 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно оръжие марка "Макаров" кал. 9/18мм с № АЕ 22423, поради изтичане на срока на предходното разрешение за носене и съхранение. Към заявлението е приложен анкетен лист, в който е отбелязано, че лицето притежава фирма - едноличен търговец, за което е представено удостоверение от Варненски окръжен съд във връзка със съществуването на ЕТ "Александрит - А. С.", чийто собственик е А. С. И. Регистрираният търговец не е с дейности по чл. 80, чл. 81, ал. 2 и чл. 81а от ЗОБВВПИ. В анкетния лист е посочено, че заявителят извършва инкасиране на парични суми, в подкрепа на което е представена декларация от сина му С. А. И. и пълномощно от него относно закупуване на имоти и извършване на парични операции в лева и валута от името и за сметка на упълномощителя. В анкетния лист е посочено, че са отправяни косвени заплахи срещу А. И. и семейството му, влизано е в дома им без тяхно съгласие, убито е кучето им, за което той е подал жалба до РУ на МВР гр. Д. и е била образувана преписка № 249/2016 г. Заявено е, че е закупил оръжието като служител на Военно окръжие гр. В. и смята да го използва за самоотбрана и охрана на семейството и имуществото си. Приложена е обосновка към анкетния лист относно необходимостта от носене на оръжие, където подробно е обяснено за опитите за кражби в имота му от неизвестни лица и убийството на кучето му, за извършваните от него банкови операции с валута - теглене, обмен, внасяне и плащане в размер на петцифрени суми, за което е упълномощен от сина си с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 1348 от 10.01.2012 г. Във връзка с подаденото заявление е била извършена проверка по преписка № 1596 от 11.11.2016 г. от служители на Трето РУ - В. относно издаване на разрешение за носене и употреба и разрешение за съхранение на късо огнестрелно оръжие марка "Макаров" с фабричен № АЕ 22423, придобито от А. И. въз основа на разрешение за придобиване № 501 от 29.07.2007 г., издадено от Трето РУ - В. и е съставена докладна записка № 439р-21926 от 15.11.2016 г., в която е посочено, че преписката е окомплектована с необходимите документи, съгласно ЗОБВВПИ и има попълнена декларация /приложена по делото/, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98 от цитирания закон. Изготвена е докладна записка рег. № 439р-12494 от 19.11.2015 г. от служители на Трето РУ на МВР - В., в която е посочено, че А. И. няма склонност към злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, ползва се с добро име сред съседите си, не са му налагани ограничителни мерки по ЗЗДН. В докладна записка с рег. № 439р-381 от 12.01.2016 г. на Трето РУ - В., относно огнестрелно оръжие марка "Макаров" с фабричен № АЕ 22423 е отбелязано, че за заявителя няма информация за наличието на данни относно обстоятелствата по чл. 58 от ЗОБВВПИ. От представената служебна бележка с рег. № 3-1601 от 10.11.2016 г. съдът е установил, че А. С. И. е работил във Военно окръжие - В. от 02.10.2000 г. до 01.09.2011 г. по трудов договор и трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата), за което е представена и заповед № 311 от 31.08.2011 г. на началника на Военно окръжие - В. Издадено е удостоверение за годност и употреба на късоцевно оръжие марка "Макаров" кал. 9/18мм с № АЕ 22423. Поради изтичане на предходното разрешение за неговото носене и съхранение, А. И. го е предал на служител на Трето РУ на МВР - В. с приемо-предавателен протокол от 22.12.2015 г. Приложено е психиатрично освидетелстване № 545 от 19.04.2016 г., че същият не страда от психично заболяване. Представено е свидетелство за съдимост от ВРС рег. № 46461 от 13.11.2015 г. и служебна бележка с рег. № 6853 от 13.11.2015 г. на Окръжен следствен отдел при ВОП, от които е установено, че А. И. не е осъждан и срещу него няма образувани досъдебни производства, нито са повдигнати обвинения. В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел съпругата на жалбоподателя, чийто показания са потвърдили опитите за кражба от имота им, както унищожаване на трайни насаждения и подобрения в него. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, касаещи установения в него режим за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, но в нарушение на административно-производствените правила, в резултат на което е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. От приетите по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че А. И. е представил документите, изискуеми по чл. 78, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ и отговаря на условията посочени в чл. 58, ал. 1, т. 1 - т. 9 от ЗОБВВПИ. Относно спорния въпрос за наличието на основателна причина за издаване на разрешение за съхранение и на разрешение за носене и употреба, която да е обоснована по несъмнен начин, както изисква нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е приел, че актът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в изпълнение на чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а от същия закон, ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. На основание, чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. Съдът е посочил, че в административната преписка няма доказателства това законово задължение да е било изпълнено от началника на Трето РУ на ОД на МВР - В. Приел е, че в случая е налице посочената от жалбоподателя основателна причина за издаване на разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на "Макаров" кал. 9/18мм с № АЕ 22423 - самоотбрана, а именно - нахлуване в имота му на неизвестни лица, които са унищожили част от имуществото и са убили кучето му, за което има образувано досъдебно производство № 249 от 28.07.2016 г. по описа на РУ - Д. Посочил е, че събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания също сочат на наличие на основателни причини за самоотбрана. Решението е неправилно. Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ са регламентирани материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него, - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 78а, чл. 79, чл. 80, чл. 81 и чл. 81а от ЗОБВВПИ. С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя. С оглед изложеното приетото от съда, че органът допуснал съществено нарушение на административно-производственото правило по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като не изпълнил задължението си да събере доказателства за причините, които И. е посочил в искането си да му бъде издадено разрешително, не съответства на законовите изискания. Не е в тежест на органа е да установи факти и обстоятелства, които доказват заявените от лицето цели за издаване на разрешение. Преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ органът прави в условията на оперативна самостоятелност. Това не означава, че съдът не може да извърши контрол за нейната законосъобразност. Разпоредбата на чл. 169 от АПК го задължава да провери не само дали органът е имал оперативна самостоятелност за вземането на дадено решение, но и дали я е упражнил законосъобразно. Когато обаче извършва преценка за законосъобразност на направения при условията на оперативна самостоятелност извод съдът следва да отчита, че тази преценка органът прави на основата на неговите специални знания, информация, опит и компетентност (не като правомощие, а като съвкупност от професионални способности). Съдът може да преценява дали с оглед на доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен, но не може вместо органа, на база на събраните в хода на съдебното производство доказателства, да прави извод за наличието на такава основателна причина. Ако съдът имаше компетентност да прецени вместо органа основателността на причината, той не би върнал преписката на органа, а сам би постановил издаване на разрешителното. Характера на дейността, за която се иска разрешение, факта, че тя е източник на потенциална опасност, поради което е и контролирана от държавата в условията на рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да прецени вместо органа, така, както е направил, че по отношение на заявителя е налице основателна причина - самоотбрана, която обосновава необходимостта от издаване на разрешение. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В конкретния казус при данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на И. е незаконосъобразен. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че посочените от И. обстоятелства са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Съображенията свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето и семейството му не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин и разширително тълкуване на необходимостта, като предотвратяването на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице, респективно би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване основателност на искане за издаване на разрешение. Заявеното от лицето обстоятелство, че е упълномощен от сина си да извършва банкови операции с валута, също не покрива критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период, каквито мотиви прозират в тезата на съда. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е сторено и в настоящия случай. Като е приел че оспореният отказ е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на А. С. И. срещу отказа на началника на Трето РУ при ОД на МВР - В. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответника по касационната жалба следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение, от които по 100, 00 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение