Решение № 13841 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2009 г.

Решение № 13841 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Образувано е по касационна жалба на Лидия Борисова Манолова от гр. Варна против Решение № 1618 от 1.12.2008 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2044/2008 г., с което е отхвърлена жалба на Манолова срещу Решение № РД-07-9400-1193 от 16.07.2008 г. на областен управител на Варна. С решението е отказано признаване право на обезщетение по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот спрямо който реституцията по чл. 7 от ЗВСОНИ е била неуспешна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на цитираната решение и признаване право на обезщетение по реда на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Ответната страна - областен управител на Варна, чрез процесуален представител, в представени писмени бележки, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че правото на обезщетяване е погасено поради неупражняването му в преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ и затова оспореното административно решение е законосъобразно постановено. Решението е валидно, правилно и обосновано. Не е спорно, че жалбоподателката е правоимащо по смисъла на ЗОСОИ лице. Същата е образувала съдебно производство за реално възстановяване собствеността върху процесния имот-втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Фр. Ж. Кюри" № 24, на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Реституцията за имота е проведена неуспешно, а решението по спора е влязло в сила на 12.06.2000 г. Със закона за изменение и допълнение на ЗОСОИ, ДВ, бр. 91/1.02.2000 г. е създадена разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Съгласно същата при неуспешно проведен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ правоимащото лице може да предяви претенция за обезщетяване в двумесечен срок от влизане на решението по чл. 7 ЗВСОНИ в сила. Манолова е заявила претенция по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ на 29.11.2007 г., т. е. след двумесечния преклузивен срок и правилно административния съд е преценил оспореното решение за отказ от обезщетяване по този ред на областния управител за законосъобразно. Жалбоподателката не е спазила срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ , във връзка с водено от нея дело по чл. 7 от ЗВСОНИ. Неоснователно е касационното възражение, с искане за произнасяне от страна на областния управител по молба за обезщетяване, подадена още през 1998 г. за същия имот. Пречка за първоначалното разглеждане на молбата е било висящото съдебно производство, а след неговото приключване, оспорващата страна е следвало да уведоми административния орган в законоустановения срок, което не е сторено. В противен случай касаторката е следвало да следи сроковете за обжалване в хипотезата на мълчалив отказ по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, по който ред оспорването също е преклудирано с изтичане на срока по закона. Решението е обосновано, правилно и следва да се остави в сила. Не са налице касационните основания за отмяната му поддържани в жалбата. Водим от изложеното и на основание чл. 221, във вр. с чл. 222, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,