Решение № 13489 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2018 г.

Решение № 13489 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Григорова от [населено място] срещу решение № 7434 от 7.12.2017 г., постановено по адм. дело № 10006 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-347 от 8.08.2017 г. на Директора на ТД на НОИ - София град. Изложените съображения за необоснованост на съдебното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Л. Григорова от [населено място] срещу решение № 1040-21-347 от 8.08.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, потвърждаващо разпореждане № 214-00-4901-6 от 1.03.2017 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по нейно заявление вх. № 214-00-4901-6/17.08.2015 г., с мотиви, че към датата на подаване на заявлението е упражнявала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За да постанови решението си, Административен съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При извършената преценка на събраните по делото доказателства е установено, че в информационната система на НОИ е подадена корекция на уведомление, като е посочена нова дата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката Григорова – 14.10.2015 г. Няма спор по делото, че по болничните листове, удостоверяващи временна неработоспособност в периода 22.05.2015 г. – 13.10.2015 г., на жалбоподателката е изплатено дължимото обезщетение за временна неработоспособност. По силата на законовата фикция периодите на разрешен отпуск за временна неработоспособност се приравняват на осигурителен стаж, придобит при реално упражняване на трудова дейност. Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 54 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, които изпълняват отрицателното условие да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. В представената от Л. Григорова трудова книжка – продължение е вписан трудов договор за времето от 1.07.2015 г. до 14.10.2015 г. Работодателят "Асо Викинг – Николов" ЕООД е подал коригираща информация с посочена дата на прекратяване на трудовия договор 14.10.2015 г. Независимо, че на 10.07.2015 г. се е регистрирала в Бюрото по труда, Л. Григорова е била страна по трудово правоотношение и е подлежала на задължително обществено осигуряване. Ако трудовото правоотношение действително е било прекратено на 1.05.2015 г., както се твърди в жалбата, то тогава правото на парично обезщетение за временна неработоспособност би отпаднало след изтичане на 30 календарни дни (чл. 42, ал. 2 от КСО). В случая обаче е установено, че през времето от 22.05.2015 г. до 13.10.2015 г. жалбоподателката е получавала парични обезщетения за временна неработоспособност, отпуснати въз основа на представени болнични листове. Периодите на временна неработоспособност се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. Преценката на гореустановените обстоятелства обосновава извод, че към датата на подаване на заявлението – 14.08.2015 г., лицето не е изпълнявало кумулативно предвидените условия за отпускане на парично обезщетение за безработица. Необходимо е да се има предвид, че Кодексът за социално осигуряване не допуска съвместяване на две и повече осигурителни плащания за един и същи период, но на различни основания. По силата на чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане. По делото няма спор, че към 17.08.2015 г. и за периода до 13.10.2015 г. на жалбоподателката са били изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,