Решение № 13314 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2010 г.

Решение № 13314 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община - на район "Възраждане" против решение от 28.12.2009 г. по адм. д. № 3905 по описа за 2004 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Поддържат се оплаквания за неговата неправилност, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против заповед № РД-48-11 от 9.11.2004 г. на кмета на Столична община, район "Възраждане". Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната основателност и иска отмяна на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил като противоречаща на материалния закон заповед № РД-48-11 от 9.11.2004 г. на кмета на Столична община, район "Възраждане", с която на осн. чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж. к. "Зона Б-5" бл. 9, ет. 1 от Иванка Богданова Перфанова, за която се сочи, че държи имота на отпаднало правно основание. Съдът е приел, че наемното правоотношение с жалбоподателката не прекратено по предвидения и приложим към момента на издаване на заповедта ред, поради което не са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС за изземване на имота от фактическата й власт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е приложил правилно материалния закон. Приложеното от административния орган основание от нормата на чл. 65 от ЗОС за изземване на процесния имот - частна общинска собственост - обстоятелство, което не е спорно по делото, изисква общинското жилище да се държи без правно основание. Неправилно административният орган е приел, че със смъртта на лицето, посочено в настанителната заповед РД-58-106 от 28.12.2000 г. и сключения въз основа на нея договор за наем, е настъпило прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката. Действащата към момента на издаване на оспорената заповед редакция на чл. 46 от ЗОС изисква прекратяването на наемните правоотношения на общинските жилища да се извърши на съгласно Закона за задълженията и договорите. Видно от условията при които е сключен договорът за наем, който съгласно нормата на 20а от ЗЗД обвързва страните по него със силата на закон, наемното правоотношение се прекратява на основанията, посочени в договора със заповед на кмета на района - чл. 6 от договора. Същата подлежи на обжалване пред СГС по реда на ЗАП. Действително в договора е уговорено като основание за прекратяване на договора хипотеза, при която наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище. Валидното прекратяване на наемното правоотношение и на това основание обаче изисква издаване на индивидуален административен акт, който да се ползва със стабилитет, т. е. да е влязъл в сила. Основанията за настаняване под наем в общинските жилища към момента на издаване на обжалваната заповед, са посочени в Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост /отменен/, като съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗОС /отм./ заповедта за настаняване има действие по отношение на всички членове от семейството на настанения. Жалбоподателката, като съпруга към момента на настаняване, е посочена изрично в настанителната заповед. Ето защо правилно съдът е приел, че между жалбоподателката и общината е налице непрекратено по предвидения в договора ред наемно правоотношение, поради което заповедта по чл. 65 от ЗОС е издадена в противоречие с изискванията на същата материалноправна норма. Като е отменил заповед № РД-48-11 от 9.11.2004 г. на кмета на Столична община, район "Възраждане" Софийски градски съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,