Решение № 12442 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2020 г.

Решение № 12442 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Л. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 205 от 10.02.2020 г. по адм. дело № 3036/2019 г. по описа на Административния съд – Б., с което е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, причинена от отмененото от съда наказателно постановление № 405/21.02.2018 г. на заместник-кмет на Община Б.. Н. са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск. Община Б. е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Л. Д., с която срещу Община Б. е предявен иск за сумата 300 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление № 405/21.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Б.. А. съд установил, че по отношение на Л. Д. е издадено наказателно постановление № 405/21.02.2018 г. на заместник-кмет на Община Б. за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Б.. Н. лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. По жалба на Николов наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно с решение № 1606/29.11.2018 г. по НАХД № 4231/2018 г. по описа на Районния съд – Б., оставено в сила с решение № 187/07.02.2019 г. по КНАХД № 78/2019 г. по описа на Административния съд – Б.. В производството по НАХД № 4231/2018 по описа на Районния съд – Б. и в производството по КНАХД № 78/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас Л. Д. бил представляван от адвокат Ж. Й.. По НАХД № 4131/2018 по описа на Районния съд – Б. е приложен договор за правна защита и съдействие от 7.11.2018 г. заедно с пълномощно. Съгласно условията на договора адвокат Йорданов се ангажира да представлява Л. Д. в производството по НАХД № 4231/2018 по описа на Районния съд – Б. до приключването му във всички инстанции срещу възнаграждение от 300 лева. Съдът посочил, че в договора няма отбелязване, че договореното възнаграждение от 300 лева е заплатено. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел за доказано само наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменен като незаконосъобразен административен акт. Не било доказано настъпването на имуществена вреда, тъй като в договора липсвало отбелязване, че възнаграждението от 300 лева е заплатено от ищеца. Не било посочено, че плащането ще се извърши по банков път, а по делото последващо не били представени друг договор или други документи, удостоверяващи, че възнаграждението е платено. В исковото производство ищецът представил изготвена от него декларация, в която заявявал, че е заплатил на адвокат Ж. Й. възнаграждение в размер на 300 лева за защита по НАХД № 4131/2018 по описа на Районния съд – Б. и възнаграждение в размер на 300 лева за защита по КНАХД № 78/2019 г. по описа на Административния съд – Б.. П. съображения, че ищецът не доказал настъпването на имуществена вреда, чието възмездяване претендира, административният съд отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно. Първоинстанционният съд е направил невярна фактическа констатация относно съдържанието на представения по НАХД № 4231/2018 г. по описа на Районния съд – Б. договор за правна защита и съдействие, сключен между Л. Д. и адвокат Ж. Й., и несъответни на материалния закон правни изводи. Съдът е посочил, че в договора за правна защита и съдействие от 7.11.2018 г. не е отразено, че договореното възнаграждение от 300 лева е заплатено. В действителност в договора има вписване, че договореното възнаграждение от 300 лева е платено. Бланката на договора съдържа две отделни графи: "Договорено възнагражение" и "Платена сума". В графа "Договорено възнаграждение е вписана сумата 300 лева. Същата сума е отразена в графа "Платена сума". Не е отбелязан единствено начинът на плащане на сумата - в брой или по банков път. Непълнотата в записа обаче не води до извод, че възнаграждението на адвоката не е платено. Не би могло да се отрече, че плащането е извършено само защото ангажираният със защитата адвокат на ищеца е пропуснал да попълни изцяло документа и да посочи как е платено възнаграждението му. Административният съд е следвало да отчете, че вписването е непълно що отнася до начина на плащане, а не относно факта на плащането, който е документиран с вписването на сумата 300 лева в графа "Платено възнаграждение". Първоинстанционният съд е възприел неточно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на съдиите от търговската и гражданската колегия на Върховния касационен съд. Съгласно точка 1 от тълкувателното решение съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая ищецът е договорил възнаграждение в определен размер, което е заплатил, както е удостоверено с представения по административнонаказателното дело на Районния съд-Б. частен документ с достоверна дата, представляващ в съответната част разписка, съставена от кредитора на задължението. Щом в документа не е посочено, че плащането е извършено по банков път, не е нужно представянето на коментираните в тълкувателното решение допълнителни доказателства, с които да се верифицира извършеното плащане. По делото са установени всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен административен акт, настъпила имуществена вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения акт и вредата, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, който не би бил направен, ако не беше необходим за провеждане на защитата на ищеца срещу засягащия негов законен интерес административен акт. Налице е основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Б. с присъждане на претендираното от ищеца обезщетение от 300 лева. Решението, с което е отхвърлен предявения иск, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Община Б. да бъде осъдена да заплати на Л. Д. обезщетение в размер на 300 лева за причинената му с издаването на наказателно постановление № 405/21.02.2018 г. на заместник-кмет на Община Б. имуществена вреда. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски общо в размер на 500 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за двете инстанции съгласно представените по делата договор за правна защита и съдействие без дата и договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 AПК Върховният административен съд