Решение № 14662 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2020 г.

Решение № 14662 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А., подадена чрез адв. Юруков, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 492/27.11.2019 г. по административно дело № 437/2019 г. на Административен съд- С. З. (АС С. З.), в неговите отхвърлителни части. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че неправилно е отхвърлен иска за неимуществени вреди, над уважения размер от 400 лева. Изложени са съображения, свързани с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и с продължителния период на време, и икономическата конюктура. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се уважат изцяло предявените искове. Моли се да се присъдят и разноски по делото. Касационният жалбоподател- Д. А., в писмени бележки, подадени чрез адвокат Юруков моли да се уважи жалбата и отмени като неправилно в обжалваната част решението на АС С. З.. Ответникът- Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" С., в писмена молба, подадена от гл. юрисконсулт Грозданов, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде потвърдено решението на АС С. З. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно и обосновано решението на първоинстанционния съд, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално- правни норми. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС С. З. ОСЪДИЛ Изпълнителна агенция- Автомобилна администрация гр. С. да заплати на Д. А. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – притеснение и безпокойство, душевен дискомфорт, липса на сън и силен стрес вследствие на отменено, като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000374 от 08.12.2017 г. на началника на ОО "Автомобилна администрация" гр. С. Загора, като отхвърля иска до претендирания размер от 2000 лв, като недоказан. ОТХВЪРЛИЛ е предявения от Д. А. срещу Изпълнителна агенция АА гр. С. за сумата от 971, 42 /деветстотин седемдесет и един лев и четиридесет и две стотинки/ лв, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди поради оставането му без работа и доходи от 18.01.2018 г. до 14.03.2018 г. за период от 40 работни дни, вследствие на връченото му наказателно постановление на 22.12.2018 година, като недоказан. Освен това е ОСЪДИЛ Изпълнителна агенция АА- гр. С. да заплати на Д. А. съдебно деловодни разноски в размер на 117, 70 /сто и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/ лв, съразмерно с уважената част на исковете. Решението в частта, с която е била ОСЪДЕНА Изпълнителна агенция АА- гр. С. да заплати на Д. А. сумата от 400 (четиристотин) лева не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че с Наказателно постановление № 43-0000374 от 08.12.2017 г. на началника на ОО "Автомобилна администрация" гр. С. Загора е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. на основание чл. 93 в, ал. 11 от ЗАвП. С Решение № 301 от 23.04.2018 г., постановено по а. н. д. № 150 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. С. Загора, НП е било отменено, като незаконосъобразно. Решението е било обжалвано по касационен ред и е било потвърдено с Решение № 329 от 10.10.2018 г. по к. а. н. д. № 256 по описа за 2018 г. на Административен съд гр. С. Загора. Решаващият съд е преценил искът за допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл. 205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал. 1 от АПК/. Счел е, че предявеният иск в размер на сумата 971, 42 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца за периода от 18.01.2018 г. до 14.03.2018 година, поради оставането му без работа е недоказан. В тази връзка е отчел прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и последиците от проведеното административно- наказателно производство. Съдът е отчел, че преживените негативни емоции и стрес, не биха били налични, ако ищецът не бе незаконосъобразно санкциониран с наказателно постановление. Определил е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на 400 лв., която сума кореспондира на причинения дискомфорт. Преценил е претенцията за неимуществени вреди над тази сума до претендираните 2 000 лв. за недоказана и като такава същата е била отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в обжалваната част за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в неговите отхвърлителни части. Правилно адм. съд е отхвърлил иска за твърдените имуществени вреди, поради оставяне без работа, като е посочил, че не е налице третата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието и бездействието и настъпилата вреда. Твърденията на касатора, изложени в касационната жалба относно тези вреди са неоснователни. Останали са недоказани твърденията, че той е напуснал работа, защото не можел да изпълнява трудовата си функция на шофьор. От заповедта за прекратяване на трудовия му договор с работодател "А. Б." ЕООД е видно, че това е станало по искане на ищеца, а не на работодателя. Не се е доказала пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Оставането на работа на ищеца не е било, поради издаване спрямо него на НП. Това прави недоказан предявения иск за имуществени вреди. Правилно адм. съд е преценил, че по отношение на предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно НП, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. С това е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В случая налице са и неимуществени вреди, претърпени от лицето в резултат от незаконосъобразното НП. Несъмнено данните от приобщените доказателства установяват, че незаконосъобразното НП има негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразния административен акт. Правилно адм. съд е установил, че са налице и трите кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, като се дължи заплащане на обезщетение. Пред настоящата инстанция е спорен размерът на дължимата обезвреда. Дали, както твърди касаторът, обезщетението необосновано е минимализирано от решаващия съд в съдебния акт. Всички факти от приетите доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни обстоятелства по непротиворечив начин. Необосновано касационният жалбоподател излага твърдения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради това, че обезщетението не е справедливо определено. Относно размерът на присъденото обезщетение адм. съд е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че правилно адм. съд, е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 400 лв., като за разликата до пълният предявен размер е неоснователен. Обосновано от административния съд при тази преценка са отчетени относимите обстоятелства и факти, които са установени по делото. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера на породените страдания и негативни преживявания и периода през който са претърпени. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и конкретното им отражение върху увреденото лице. Правилно с оглед изхода на делото с обжалваното решение е присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и съобразно с уважената част на исковете. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,