Решение № 1745 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2011 г.

Решение № 1745 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Виолета Ставевска, чрез пълномощника й адв. Г. Александров, против решение № 3880 от 8.08.2011 г. по адм. дело № 6973/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция, в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е отхвърлил жалбата на Виолета Велева Ставевска против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/17047 от 16.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена недължимо платена сума в размер на 4 983. 52 лева по Мярка 214 "Агроекологични плащания" - АП 07-7.25 ха и АП 10-5.76 ха във връзка с подаденото Общо заявление за единно плащане на площ от 2008 г. с УИН 16/010608/25842. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон, и в съответствие с целта на закона. Приел е, че административният орган правилно е мотивирал правното и фактическото основание за постановяването на акта си, посочвайки конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че оторизираната субсидия в размер на 4 983.52 лева е недължимо платена на жалбоподателката. Съдът е счел за законосъобразен изводът за неизпълнение от страна на Виолета Ставевска на задължението й да извършва за период от пет последователни години поетия от нея агроекологичен ангажимент, както и изводите на органа за неизпълнение на законовото задължение (от страна на Ставевска и съпругът й) при прехвърляне на подпомаганото стопанство да подадат съвместна декларация по образец пред областната разплащателна агенция по регистрацията на прехвърлителя. Съдът е намерил за безспорно установен фактът, че жалбоподателката едностранно е декларирала намерението си да прехвърли стопанството на съпруга си единствено пред органа за контрол и биологична сертификация "Балкан Биосет" ООД, тъй като не са представени доказателства за подаване на съвместна декларация по образец от двамата съпрузи пред компетентния административен орган. Въз основа на тази фактическа установеност и съобразявайки приложимата разпоредба на чл. 67, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 съдът е приел, че Ставевска дължи възстановяване на получената финансова помощ. АССГ е обсъдил и намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че ангажиментът й като земеделски производител е поет от съпруга й Спас Маринов Ставевски, който също е земеделски стопанин, чрез извършено между тях прехвърляне на стопанството. Това е така, тъй като прехвърляното не е извършено съобразно условията и процедурата, визирани в чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В процесния случай от жалбоподателката и съпругът й - сочен като неин приобретател, не е подавана съвместна декларация по образец, по която също така да е било взето в едномесечен срок решение от административния орган. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Между страните не е налице спор по фактическата обстановка. Касационната жалбоподателка обаче отново твърди, че тълкуването на нормата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12 е неправилно, тъй като решаващият съд не е взел пред вид нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата Наредба. Счита още, че "основната нормативна предпоставка за възстановяването на получената финансова помощ е неизпълнението на подпомаганите агроекологични дейности както от самия заявител, така и от приобретателя на стопанството му за посочения срок ...". Възражението е неоснователно. Нормата на чл. 7 се намира в глава трета на Наредба № 12 - "Финансови условия за подпомагане". Съгласно ал. 1 на текста: "Подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато: 1. стопанствата им са прехвърлени на друго лице, регистрирано в ИСАК, което не е продължило прилагането на подпомаганите агроекологични дейности; 2. преустановят прилагането на агроекологичните дейности преди изтичането на срока по чл. 4, ал. 1 (т. е. пет последователни години; 3. не са изпълнили изискването на чл. 13, ал. 1 (т. е. да преминат агроекологично обучение ...). Член 20, ал. 1 се намира в глава шеста, раздел I на Наредба № 12 - Общи изисквания за управление на агроекологичните дейности и гласи: "При прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на агроекологичните дейности до края на петгодишния период, когато: 1. отговаря на изискванията за подпомагане за съответната агроекологична дейност; 2. е преминал обучение по реда на чл. 13, ал. 1 в случай, че прехвърлянето е извършено след втората година от петгодишния период, ... и 3. прехвърлителят е приобретателят подават пред Областната разплащателна агенция (ОРА) по регистрация на приобретателя съвместна декларация по образец, одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ - РА за прехвърляне на стопанството. ". Съгласно втората алинея на същия текст прехвърлителят е приобретателят се уведомяват в срок от един месец от постъпване на декларацията в ОРА, когато прехвърлянето не е одобрено. Следователно, не е достатъчно продължаването на агроекологичната дейност в лицето на приобретателя. Безусловно е необходимо преди "прехвърлянето" да бъде подадена съвместна декларация от двете лица, а самото прехвърляне следва да бъде одобрено от административния орган. По делото безспорно се установява, че такава съвместна декларация не е подадена. За доказването на този факт на жалбоподателката е било издадено от първоинстанционния съд съдебно удостоверение, но тя въпреки това не се е справила с доказателствената тежест. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, а на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалната защита на ДФЗ е осъществено от юрк. Захариева. Искането й за присъждане на разноски е своевременно направено и е основателно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,