Решение № 13812 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Бест Холидей ЕООД със седалище в гр.Пловдив, чрез адвокат В. Михайлова, и Бул 8 ЕООД със седалище в гр.Пловдив, чрез адвокат Н. Такев. И двете жалби са срещу решение 8600 от 13.06.2024г., постановено по адм. дело 356/2023г. от Административен съд София - град. С него са отхвърлени като неоснователни жалбите на Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД срещу заповед Т-ТД-16433 от 20.12.2022г. на министъра на туризма. И в двете касационни жалби са наведени идентични доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед Т-ТД-16433 от 20.12.2022г. на министъра на туризма. В условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд, като му се дадат задължителни указания, свързани със събирането на доказателства. В провелото се на 02.12.2024г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на двамата касатори - адвокат Михайлов, е заявено, че няма претенция за разноски за адвокатско възнаграждение. Единствено претендира присъждане на държавна такса. Ответникът по двете касационни жалби министърът на туризма, чрез пълномощник юрисконсулт Велкова, с представени по делото писмени отговори оспорва, като неоснователни касационните жалби. Претендира първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Ответникът по двете касационни жалби Райд Екстрийм ЕООД, с представени по делото писмени бележки оспорва касационните жалби, като неоснователни. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че не са налице релевираните в тях основания за отмяна на оспореното съдебно решение, което приема за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалби на Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД срещу заповед Т-ТД-16433 от 20.12.2022г. на министъра на туризма. С нея за спечелил проведения на 27.08.2021г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж Мечата дупка 1 и морски плаж Мечата дупка 2 с обща площ от 4 245 кв.м., съставляващи: поземлен имот (ПИ) с идентификатор 44094.21.104 и ПИ с идентификатор 44094.21.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на землището на [населено място], община Царево, област Бургас, е определен Райд Екстрийм ЕООД. С обжалваното решение 8600 от 13.06.2024г., постановено по адм. дело 356/2023г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбите на Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД срещу заповед Т-ТД-16433 от 20.12.2022г. на министъра на туризма. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в предписаната от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, съдържаща и задължителните реквизити, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Административен съд София град е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. В тази връзка е посочил, че в протокола от заседанието на комисията са посочени под опис представените от всеки един от кандидатите документи. Установил е, че и трите участващи в процедурата дружества са представили целият набор от документи, в това число оспорените от жалбоподателя по т.9.4, 9.3.3, т.9.6-9.12, т.9.14. Позовал се е на абсолютната идентичност на документите на всички участници и не е приел възражението, че от страна на Райд Екстрийм ЕООД са представени документи, които не отговарят на утвърдения образец. Правилно според съда е приложен и материалният закон. Прието е, че изпълнението на особените изисквания на ЗУЧК относно изпълнение на допълнителните дейности и условието прогнозната стойност на приходите на наемателя да е не по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите, са доказани по делото с декларации от страна на участниците в търга, както и със заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза. Според съда не е налице забрана морските плажове обекти на процесния търг, да бъдат отдадени под наем. В тази връзка се е позовал на заключението по назначена съдебно-техническа експертиза, която отговаря на поставените от жалбоподателите въпроси, касаещи статута на морските плажове. Позовавайки се на цитираната експертиза съдът е приел за неоснователен допълнителния аргумент за нарушение на чл.7, ал.9 от ЗУЧК, а именно че липсва осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път и че няма възможност за осигуряване на електричество и вода, както и за отвеждане, пречистване или съхранение на отпадъчните води. Неоснователно според съда е и възражението, че тъй като за морски плаж Мечата дупка 2 имало действащ договор за наем, тръжната процедура следвало да бъде спряна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Kасационните жалбоподатели неоснователно оспорват изводите на първоинстанционния съд, че не е налице изначална незаконосъобразност на тръжната процедура, поради невъзможен предмет. За да обосноват, че министърът на туризма е трябвало да прекрати търга Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД се позовават на разпоредбата на чл.46 от ППЗДС, която гласи, че при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Посочват, че обстоятелства, който правят невъзможно приключването на търга са тези, при които изначално липсват предвидените в закона основания за отдаване под наем на съответния имот и търгът не е следвал да бъде обявяван. В тази връзка правилно Административен съд София град е взел предвид обстоятелството, че заповедта за откриване на търга по своята същност е индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. След влизането й в сила заповедта придобива стабилитет и всички оплаквания, свързани възможността да се открие или не търг за процесните имоти (морски плажове) са преклудирани. Следва да се допълни също, че с разпоредбата на чл.7, ал.5, изр. последно от ЗУЧК, на заповедта за откриване на търга е придадено значението на индивидуален административен акт. Затова се дерогира общата разпоредба на чл.21, ал.5 от АПК, според второто изречение на която не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая в специалния закон - чл.7, ал.5, изр. последно от ЗУЧК, е предвидено друго, а именно, че заповедта за откриване на търга е индивидуален административен акт. Затова се дерогира общата разпоредба на чл.21, ал.5, изр. второ от АПК. Поради това заповедта за откриване на търга на министъра на туризма представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. В конкретния случай по своята правна същност заповедта за откриване на търга не е част от процедурата по издаване на друг акт, а е самостоятелно властническо волеизявление на административен орган, което е могло да бъде оспорено от касаторите, което те не са сторили. С това е преклудирана възможността да сторят това чрез оспорване на крайния акт за определяне на спечелилия търга участник. Косвен съдебен контрол по първоинстанционното дело, което е с предмет друга заповед - за определяне на спечелилия търга, е недопустим. С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл.7, ал.5, изр. последно от ЗУЧК всички оплаквания, развити от касационните жалбоподатели досежно невъзможния предмет на търга са преклудирани и не подлежат на разглеждане по същество. Освен това и за двамата касационни жалбоподатели не е налице правен интерес от прекратяване на търга поради невъзможен предмет, в каквато насока са техните възражения. За участниците в търга правния им интерес е свързан с това те да бъдат определени за спечелили търга. Но те нямат правен интерес такъв търг въобще да не бъде проведен, какъвто резултат би се постигнал при основателност на техните възражения. Изразеното от касаторите желание въобще да няма проведен търг представлява защита на нечии евентуални чужди права, което е недопустимо. При все това за прецизност доводите на Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД за приложението на чл.7, ал.9 от ЗЧУК и са неоснователни. Същите са основани на последното изречение на тази разпоредбата, според което не може да се възлагат на концесия или да се отдават под наем и морски плажове, които граничат със защитени територии по изречение първо, до тях няма възможност да бъде осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път и за които няма възможност за осигуряване на електричество и вода, както и за отвеждане, пречистване или съхранение на отпадъчните води. Съгласно цитираната разпоредба законодателят е предвидил три кумулативни изисквания, на които трябва да отговарят морските плажове, за да не могат да се отдават под наем. Първото условие е да граничат със защитените територии по приложение 2 към Закона за защитените територии (ЗЗТ), второто - до тях да няма възможност да бъде осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път и третото - да няма възможност за осигуряване на електричество и вода, както и за отвеждане, пречистване или съхранение на отпадъчните води. В случая доводите на касационните жалбоподателя касаят един от обектите, за които е проведен търгът, което е и изрично посочено в касационните жалби - а именно морски плаж Мечата дупка 1. В тях /в касационните жалби/ изрично се сочи, че възраженията им за условията на чл.7, ал.9 от ЗЧУК не касаят морски плаж Мечата дупка 2. Възраженията за условията на чл.7, ал.9 от ЗЧУК са свързани с твърдения, че до морски плаж Мечата дупка 1 няма възможност да бъде осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път, както и за невъзможност за осигуряване на електричество, вода и отвеждане на отпадъчните води. За да бъде налице забраната по чл.7, ал.9, изр. последно от ЗЧУК обаче, както се посочи по-горе, е необходимо морските плажове да граничат със защитените територии по приложение 2 към ЗЗТ. В случая и двата плажа не граничат с такава защитена територия по приложение 2 към ЗЗТ. Така е, защото морски плаж "Корал" не е защитена територия, тъй като не е включен в приложение 2 към ЗЗТ. Действително морски плаж "Корал" е морски плаж за природосъобразен туризъм, включени в приложението към чл.7, ал.9 от ЗЧУК. Но забраната по чл.7, ал.9, изр. последно от ЗЧУК се отнася само за морски плажове, които граничат със защитени територии, но не и за такива, които граничат с морски плаж за природосъобразен туризъм, какъвто е морски плаж "Корал". Освен това морски плаж Мечата дупка 1 и не граничи с морски плаж "Корал", което се установява от изслушаната по делото експертиза (отговорът на въпрос три от заключението). Относно прилежащата акватория на морски плаж "Корал" следва да се посочи, че забраната по чл.7, ал.9, изр. първо от ЗЧУК важи за прилежащата акватория само на защитените територии по приложение 2 към ЗЗТ, но не и за прилежащата акватория на морските плажове за природосъобразен туризъм. Затова и граничещите с акваторията на морските плажове за природосъобразен туризъм също няма ограничение да се отдават под наем. Следователно след като не е изпълнено едно от кумулативните условия по чл.7, ал.9, изр. последно от ЗЧУК, то неоснователно се твърди с касационните жалби, че морски плаж Мечата дупка 1 не може да се отдава под наем. По отношение на морски плаж Мечата дупка 2 касаторите не излагат съображения, който да оспорват възможността да бъде отдаден под наем чрез търг. Правилно Административен съд София град е приел, че клаузите, съдържащи се в проекта на договор за наем, като част от утвърдената със заповедта за откриване на процедурата тръжна документация, не са предмет на оспорване в настоящето производство. Освен това оплакванията на касационните жалбоподатели, че със заповедта за обявяване на спечелилия търга е въведено изискване, което противоречи на чл.57 от ППЗДС и не се съдържа в тръжните условие, а именно наемната цена да се заплаща едва след получаване от страна на държавата на владението на морски плаж Мечата дупка 2, настоящият съдебен състав определя като оплаквания, който не засягат правната им сфера. Същите не ги касаят, тъй като са относими към спечелилия търга Райд Екстрийм ЕООД. Неоснователни са доводите на Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД, че първоинстанционният съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в недопускане на допълнителни съдебно техническа експертиза и съдебно оценителска експертизи. Както вече се обсъди в настоящето изложение забраната по чл.7, ал.9, изр. последно от ЗЧУК е неприложима, тъй като безспорно не е налице едно от условията, които нормата кумулативно изисква, а именно морски плаж Мечата дупка 1 не граничи със защитени територии по приложение 2 към ЗЗТ. Следователно неотносимо към правния спор е дали до морски плаж Мечата дупка 1 съществува достъп, чрез отворен за обществено ползване път. Установяването, посредством допълнителната експертиза, че не съществува такъв път, не би могло да се обоснове твърдяната от касационните жалбоподатели забрана за отдаване под наем на морския плаж. Не е било необходимо и назначаването на допълнителна съдебно оценителска експертиза, тъй като установяването на обстоятелството, дали прогнозната стойност на приходите на наемателя е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите, не е необходимо за разрешаване на настоящия спор. Назначаването на експертизата касае установяване на законосъобразност на заповедта за откриване на търга, която както вече се посочи, е влязла в законна сила и в настоящето производство не се контролира. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите - Бест Холидей ЕООД и Бул 8 ЕООД, за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното от пълномощника на ответника министъра на туризма искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно на основание чл.143, ал.3 от АПК. Затова касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на туризма разноски в размер на 200 лева, определени съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,