Решение № 10117 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2022 г.
ВАСВторо отделение25.10.2023 г.докладчик Бранимира Митушева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Корнер ООД, гр. София, за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, на влязлото в сила решение 259 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 160/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Корнер ООД срещу заповед 223/23.03.2021 г. на кмета на Община Каварна и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Корнер ООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Ташев, за отмяна на решение 259 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 160/2021 г. по описа на Административен съд Добрич. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Искателят твърди, че е налице новонастъпил факт, а именно влязла в сила нова Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна, регламентираща по нов начин процесните правоотношения, при което крайният извод на правния спор по адм. дело 160/2021 г. би бил друг. В искането се сочи още, че е налице и основанието по чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като нормативният акт, въз основа на който е била издадена оспорената заповед е отменен, а с новата наредба е предвидено, че дори и в случаите, когато преместваемите обекти са поставени в отклонение от отменените изисквания, е налице шестмесечен период, в който заварените преместваеми обекти не следва да бъдат премахвани. Ответникът кмета на Община Каварна, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение 259/07.07.2022 г., постановено по адм. дело 160/2021г., чиято отмяна се претендира, Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Корнер ООД срещу заповед 223/23.03.2021 г. на кмета на Община Каварна и е осъдил дружеството да заплати разноски по делото. Така постановеното решение на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е окончателно. Със заповед 223/23.03.2021 г. на кмета на Община Каварна е наредено на Корнер ООД, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ, да премахне незаконосъобразно поставени преместваеми обекти, разположени в следните имоти в КК Карвуна, м. Иканталъка, с. Топола, Община Каварна: 1. в имот с идентификатор 72963.600.83 преместваем обект Навес с две слънцезащитни съоръжения в двата му края, поставен върху външна открита тераса към хотел Роял бей; 2. в имот с идентификатор 72963.600.122 преместваем обект Павилион с бар и кухня към него; три броя преместваеми обекти, представляващи тенти, разположени в близост до преместваемия обект Павилион с бар и кухня към него. С Решение 501 по Протокол 47/04.08.2022 г. на Общински съвет Каварна е отменена Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ /приета с Решение 44/05.07.2002 г. по Протокол 5/16.07.2002 г. на Общински съвет Каварна, изменена с Решение 134 по Протокол 14/31.07.2012 г. на Общински съвет Каварна и решение 365/28.10.2016 г. на Административен съд Добрич, в сила от 21.11.2016 г./, както и е приета Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Целта на отмяната е да се премахне формираната сила на присъдено нещо, ако решението не съответства на действителното положение, но към датата на разглеждане на делото и постановяване на решението. Институтът на отмяната не е средство за промяна на правен резултат вследствие на новосъздадени или новонастъпили факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, на която се е позовал молителят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези новооткритите обстоятелства или новооткритите писмени доказателства трябва да са съществували преди постановяване на решението и към този момент да не са могли да станат известни на страните, а не да не са могли да станат известни просто защото не са били създадени. Новите обстоятелства, кумулирани в нови писмени доказателства, трябва да са новооткрити, а именно да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но страните да не са знаели за тях и то при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Допустимо е новосъздадени документи да отразяват факти, които са съществували към релевантния момент - разглеждане на делото пред инстанционния съд, но не е допустимо новосъздаден документ с новонастъпил факт да служи за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Другото кумулативно дадено в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на приета нова Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна, което обаче не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В производството по адм. дело 160/2021 г. съдът е извършил проверка на оспорения административен акт за съответствие със закона към момента на неговото издаване, поради което настъпилата нормативна промяна впоследствие с отмяна на действащата наредба и приемането на новата не може да се приеме за ново обстоятелство, което да съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице и соченото от молителя основание по чл. 239, т. 3 от АПК, съгласно който на отмяна подлежи съдебен акт, основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посоченото основание следва да стане с влязъл в законна сила съдебен акт. Искателят се позовава на отменената Наредба за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ, която има характер на нормативен акт, поради което не попада в обхвата на чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК. Отмяната на нормативен акт или отделни негови разпоредби няма ретроактивно действие, а произвежда действие за в бъдеще, поради което не са налице основанията на чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Административният акт, на който се основава решението трябва да е индивидуален или общ, а не нормативен, какъвто е сочената отменена наредба, поради което позоваването на искателя на цитираното основание е неоснователно. Последвалата промяна в нормативната уредба, която в случая е приетата нова Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна, отменяща действалата до този момент Наредба за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ, не се отразяват на законосъобразността на акта и не съставляват основание по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК за неговата отмяна по реда на извънредния способ. В тази връзка следва да се приеме, че постановените при действието на отменената наредба административни актове не подлежат на отмяна на посоченото от молителя основание. Приемането на противното би означавало да се отрече принципа за стабилност на влезлите в сила административни актове. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,