Решение № 15166 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2010 г.

Решение № 15166 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Атанасов Исаев от гр. Монтана срещу решение от 23.11.2009 г. по адм. д. № 446/2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № 945 от 29.04.2009 г. на кмета на Община - Монтана, и му е отказано признаване правото да се придобие собствеността върху част от имот № 3019 по помощния план на зона "Парта", землище Монтана. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Смята, че съдът неправилно е приел, че след като е заявил процесния имот за придобиване през 1992 г. и има оценителен протокол, независимо от това, че не му е връчен, е преклудирано правото му да придобие собствеността. Твърди, че не му признато удостоверение № 856/866/ от 12.03.1982 г. за предоставено право на ползване, което не е било надлежно оспорено по реда на ГПК. Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и не е установил, че има приет ПНИ, по който му отреден процесният имот. Твърди, че съдът не е указал какви доказателства да представи и не е назначил техническа експертиза за изясняване на спорните обстоятелства. Моли, да се отмени обжалваното решение и се реши делото по същество или се върне делото за ново разглеждане и събиране на нови доказателства. Ответникът - кметът на Община - Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът Лидия Виденова Аспарухова и заинтересованата страна Лена Илиева Николова, чрез пълномощника си адв. Миленов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорват жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане, да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Стефан Виденов Николов, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е основателна. Излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, като съдът неправилно е приел, че правото на жалбоподателя е преклудирано, тъй като молбата му е от 1.07.1992 г. и в срока по § 5 от ПР на ППЗСПЗЗ в сила по това време, не е платена цената за земята. Излага, че жалбоподателят не е уведомен за оценката на имота съгласно оценителен протокол от 6.12.1992 г. и след отмяната на § 5 законодателят неколкократно е удължавал срокът за подаване на молби за оценки и за продължаване на производството по подадени молби, съответно по § 30, 32, 61 ППЗСПЗЗ, а с § 36 от ЗСПЗЗ изрично е посочено, че подалите молби за оценка по § 4а и 4б запазват правата си за оценка по силата на този закон. Освен това смята, че съгласно § 4л ЗСПЗЗ и § 31 ППЗСПЗЗ в тримесечен срок на ПНИ се извършава оценка на земята по § 4а и 4б. Излага, че след като на жалбоподателя е предоставено право на ползване по реда на ПМС 1/82, което е посочено сред нормативните актове по § 63 ППЗСПЗЗ, неправилно в мотивите си съдът е обсъждал въпроса правилно ли е представено право на ползване по реда на това постановление. Също така излага, че в плана на новообразуваните имоти за жалбоподателя е отреден отделен имот от 600 кв. м с оглед разпоредбата на § 4з ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение от 23.11.2009 г. по адм. д. № 446/2009 г. на Административен съд - Монтана, е отменена заповед № 945 от 29.04.2009 г. на кмета на Община - Монтана, и е отказано на Георги Атанасов Исаев признаване правото да се придобие собствеността върху част от имот № 3019 по помощния план на зона "Парта", землище Монтана. В производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът, е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен въз основа на молба от 1.07.1992 г. на Георги Атанасов Исаев, за упражняване на права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по която има издаден оценителен протокол, който не му е бил съобщен, но независимо от това и след като не е заплатил определената цена, кметът на общината не е следвало да се произнася по молба по реда на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456 от 11.12.1997 г./. Освен това съдът е приел, че представеното удостоверение № 866 от 12.03.1982 г., с което се легитимира заявителят като ползвател въз основа на ПМС № 1/81 г., не е годно доказателство, след като не е видно дали процедурата по постановлението е приключила. По изложените съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е отменил обжалваната заповед и е приел, че следва да се откаже признаване право на жалбоподателя да придобие собствеността върху процесния имот. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят с молба вх. № АБ-94-Г-300 от 1.07.1992 г. е поискал оценка на имот от 1014 кв. м, находящ се в местността "Над Парта", землището на гр. Михайловград /гр. Монтана/, с построена вила с площ от 47 кв. м и паянтова постройка от 53 кв. м, като се е легитимирал за ползвател с удостоверение № 866 от 12.03.1982 г. издадено от председател на ИК на Общински народен съвет. По оценителен протокол от 6.12.1992 г. въз основа на заповед № 2167 от 2.11.1992 г. е оценен имотът, заедно с построените сгради и трайни насаждения, но за който няма данни да е връчен на заявителя за извършване на плащане. По протокол на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 435 от 31.02.2000 г., жалбоподателят е записан в Раздел I. "Могат да придобият собственост" под № 327 в кръга на лицата, за които са налице условията да придобият собствеността върху ползвания имот. Въз основа на протокола със заповед № 945 от 29.04.2009 г. на кмета на Община - Монтана, на жалбоподателят е признато правото да се придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху част от имот № 3019, по помощния план на зона "Парта", м. "Парта", землище гр. Монтана. В заповедта са изложени фактически и правни основания свързани с подадена молба в срок за придобиване собствеността, притежаван удостоверителен документ издаден по силата на актовете по § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., както и че са налице условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със заповедта е възложено извършването на оценка за 600 кв. м от имота. Заповедта е обжалвана от Лидия Виденова Аспарухова, която не е обосновала конкретен правен интерес, като в производството е приложено адм. д. № 202/2007 г. на АС - Монтана, по което жалбоподателката е оспорила заповед за трансформиране правото на ползване в право на собственост на наследодателя на касатора Анастас Исаев Георгиев. В производството административният съд не е изследвал заявените с жалбата обстоятелства, правния интерес и активната легитимация на жалбоподателката Аспарухова, която е оспорила преклудирани права на Анастас Исаев Георгиев, който е наследодател на Георги Анастасов Исаев, но последния е заявил собствени права и на отделно основание като ползвател на процесния имот, който е част от имот № 3019 предмет на производството по адм. д. № 202/2007 г. на АС - Монтана. Съдът не е събрал доказателства относно заявеното от жалбоподателката Аспарухова и касатора Исаев, че има влязъл в сила НПИ, като за всеки е отреден отделен имот, както и доказателства за местонахождението на имота по кадастралния план и ПНИ, както и дали се засяга имот възстановен на наследодателката на жалбоподателката Аспарухова - Еленка Виденова Николова. Въз основа на недостатъчно установени фактически обстоятелства, административният съд е приел, че след като заявителят Георги Анастасов Исаев е подал молба за оценка на 1.07.1992 г., с което е упражнил правото си по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е изготвен оценителен протокол, по който не е извършено плащане, макар и протоколът да не е обявен на заявителя, с приемането на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., с което е регламентирана нова процедура само за лицата, които са пропуснали да заявят правата си по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за него е преклудирано правото да придобие собствеността върху ползвания имот. В изложения смисъл съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при необосновани правни изводи въз основа на неправилно установени фактически обстоятелства. Правните изводите на съда са относими към случаите, при които въз основа на заявление подадено през 1992 г. е определена оценка за заявената земя, но ползвателя не я заплатил. В случая е установено изготвяне на оценка, но която не е съобщена на заявителя, за да се приеме, че не е извършено плащане от жалбоподателя и да бъдат преклудирани правата му за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Задължението на административния орган да се произнесе по подадена в законния срок молба за придобиване правото на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира и произнасянето по нея не е недопустимо по реда на закона действащ към момента на издаването на акта, а именно по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В съответствие с § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./ ползвателите на имоти, които са подали молби за оценка до 30 септември 1995 г. по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ запазват правата си за получаване на оценка. В случая ползвателят не е заявител в срока по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС № 456/1997 г., а е заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, но който е запазил правата си за придобиване на имота по реда предвиден с § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно в тази връзка неправилно административният съд е приел, че е погасено правото за придобиване на собствеността, поради неплащане на определената цена от техническата комисия по протокол от 06.12.1992г, който не е бил надлежно съобщен на заявителя. С приемането на ПМС № 456/1997 г. е отпаднала възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия, а е предвидена специална процедура - сложен фактически състав, която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост и издаване на акт по реда на § 62, ал. 3. Административният съд след като е приел, че административният акт е постановен по недопустима молба и недопустимо производство, е разгледал и по същество законосъобразността на административния акт и е приел, че е издаден при липса на материалноправни предпоставки, а именно, че представеното удостоверение № 866 от 12.03.1982 г. не е годно доказателство, за предоставено право на ползване, поради специфични изисквания на ПМС № 1/1981 г. по отношение категорията земя предоставена за ползване. В тази връзка са основателни касационните доводи на касатора, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда, като не е оспорено удостоверението по реда на чл. 193 от ГПК и не е оборена неговата доказателствена сила съгласно чл. 178, ал. 1 от ГПК. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите, кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. При съдебния контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК административният съд е следвало да установи наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурните правила при издаване на процесната заповед, което в случая не е направено. Съдът е изложил принципни изисквания на материалния закон, но не е конкретизирал фактическите обстоятелства и доказателства относими към приложението на § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г. На първо място съдът е следвало да установи съответствието между претендираните права от жалбоподателката Аспарухова за земеделски земи като бивш собственик с възстановена собственост, с признатите права на касатора като ползвател за процесната част от имота, да се изследват представените доказателства свързани с признатото право на ползване, а именно удостоверение № 866 от 12.03.1982 г., решение № 73 по протокол № 9 от 26.05.1981 г., протокол № 1/1981 г., доколко обосновават предоставено право въз основа на актовете посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел за негодно представеното удостоверение, без да е оспорено и обявена неговата неистинност по надлежния ред. Не е съобразено от съда приетият ПНИ и отреждането на отделен имот за касатора и дали този имот попада в земеделските земи признати за възстановяване на наследодателката Елена Виденова Николова. Административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и не е съдействал на страните за изясняване на спорните обстоятелства. С оглед фактическите обстоятелства по делото съдът е следвало да назначи и служебно съдебно-техническа експертиза за установяване на съответствието на процесния имот с претендираните права по удостоверение № 866 от 12.03.1982 г. и наличните данни за застрояване на имота, а от друга страна доколко този имот попада в земеделски земи на бивш собственик. Съдът не е изследвал изискуемите предпоставки по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., във връзка с § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като се съобразят изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши преценка на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ при съобразяване § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ, писмените доказателства по делото и спазване на административнопроизводствените правила относно тяхната валидност и доказателствена сила, както и евентуално назначаване на съдебно - техническа експертиза за изясняване на обстоятелства от технически характер относими към процесния имот - местоположение, застрояване и относимост към кадастралния план и влезлия в сила план ПНИ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение.