Решение № 1963 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 3555 от 01.06.2023г., постановено по адм. д. 6927/2022г. Административен съд София-град, първо отделение, 43 - ти състав, е отхвърлил жалбата на Арамет трейд ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] ,[адрес], представлявано от управителя Ж. Димитров, срещу Ревизионен акт /РА/ Р 22221421005614 - 091 - 001/ 11.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 851/03.06.2022г. на директора на Д ОДОП София, с който на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 33 011,61лв. . С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП - ДОДОПСофия разноски по делото в размер на 3 290,92лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Арамет трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] ,[адрес], представлявано от управителя Ж. Димитров, чрез пълномощника му адв. А. Илиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт А. Калоферова взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Арамет трейд ЕООД, [ЕИК], срещу Ревизионен акт /РА/ Р 22221421005614 - 091 - 001/ 11.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 851/03.06.2022г. на директора на Д ОДОП София, с който на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 33 011,61лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура 100101 от 30.11.2020г., издадена от доставчика ТУРКОВИЧ ЛОГИСТИК ЕУ ЕООД. Решаващият съд е описал фактическите действия по извършване на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, издаден ревизионен доклад и акт. Възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, съдържа определени реквизити, подписан е с редовни електронни подписи, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е направил извод, че ревизионният акт е издаден и в съответствие в материалния закон. Аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Възпроизведена е фактическата обстановка относно въпросната фактура издател на същата, предмет на доставка, представените в тази връзка доказателства договор от 10.10.2020г., подписан двустранно приемо-предавателен протокол от 30.11.2020г., липса на данни за извършено плащане. 2. Възпроизведени са и констатациите по време на ревизията по отношение на доставчика дерегистрирано по ЗДДС дружество, не притежаващо стопански обект, не подадена декларация по чл. 92 ЗКПО за 2020г., участие в схеми, които не отразяват реални стопански операции и водят до неправомерно ползване на данъчен кредит. 3. Отразени са и констатациите на органите по приходите, поради които не е признато право на данъчен кредит. Изложени са и мотиви, че тези констатации не се опровергават от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. 4. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби относно правото на данъчен кредит, в това число даденото такова в решенията на Съда на Европейския съюз, от които е обоснован извод, че чл.178 във вр. с чл.168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. изисква лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчно-задължено лице да е реалният доставчик на стоката или услугата. Прието е, че тези обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Арамет трейд ЕООД се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Като цяло се навеждат доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че не са налице реално извършена доставка, без да бъде извършен всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. В хода на извършената ревизия е установено, че Арамет трейд ЕООД има за основен предмет на дейност търговско посредничество с машини, промишлено оборудване, търговия на едро и дребно с машини и оборудване за машини със стопанско предназначение. Установено е още, че през данъчен период м.11.2020г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на 29 533,00лв. по фактура 100101/30.11.2020г., издадено от прекия доставчик ТУРКОВИЧ ЛОГИСТИК ЕУ ЕООД, с предмет машина за охлаждане на лазерен агрегат BYSTRONOC 3015, с включени вакуум помпа за високо налягане и оптична глава за лазерно рязане 7,5. В хода на ревизията е установено, че между страните по делото има подписан договор за доставка на оборудване от 10.10.2020г., двустранно подписан приемо-предавателен протокол за оборудването от 30.11.2020г. , фактурата е отразена счетоводно от получателя. Констатациите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесната доставка са обосновани с това, че при извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че същият е дерегистриран по ЗДДС, че дружеството участва в схеми, които не отразяват реални стопански операции и водят до неправомерно ползване на данъчен кредит, няма персонал, не притежава стопански обект, не е подавана декларация по чл. 92 ЗКПО за 2020г. , липсва извършено плащане по доставката. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите са обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като същите не се опровергават от ангажираните от задълженото лице доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. В допълнение на изложеното и в отговор на изложеното в касационната жалба следва да бъде посочено следното: Принципното положение относно начина на прехвърляне на собствеността върху вещ или услуга на плоскостта на възникване на правото на данъчен кредит съобразно практиката на ВАС / в случая съобразно изложеното в решение на ВАС, първо отделение 17298 от 19.12.2013 г. по адм. д. 3216/2013 г./ е следното: "Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Според общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Съгласно ал. 2 на цитираната норма, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. ". От данните по делото е видно, че за доставката на въпросните вещи като доказателство за реалността на нейното извършване е представен договор за доставка на конкретни движими вещи. Фактът, че страните са сключили такъв договор обосновава извод, че към момента на подписване на договора доставчикът не е разполагал с въпросното оборудване, а поел ангажимент в определен срок да достави същото на получателя. Това означа, че за да изпълни задълженията си по договора, същият следва да е придобил /или чрез доставка, или чрез изработване/ въпросните движими вещи, за да може да предаде същите на купувача - ревизираното лице. С оглед общите правила на доказване, тежестта за установяване на това обстоятелство е на задълженото лице, тъй като то черпи благоприятни последици от неговото възникване за него се поражда възможност да упражни право на данъчен кредит. Доказателства в тази насока не са събрани в хода на делото. Допълнително изложените по-горе обстоятелства относно доставчика, са косвени доказателства в подкрепа на констатацията, че издадената от доставчика фактура не отразява реално извършена доставка. В допълнение на това следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че липсва извършено плащане както при подписване на договора / заплащането на аванс при такъв род доставки е обичайна практика, отсъствието на такъв поражда основателни съмнения за привидност на сделката/, така и при извършването на доставката. Вярно е, че плащането не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Но същото е косвено доказателства относно реалността на доставката, предвид обстоятелството, че при нея едната страна има задължение да достави определена вещ или услуга, срещу което да получи плащане от получателя, като отсъствието на плащане/или някакви данни за обезпечение на плащането/ от получателя поражда основателни съмнения, че другата страна доставчикът е изпълнил задължението да предаде вещта. Реалността на доставката не се установява и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото фактите по осчетоводяване на фактурата, включването в съответните справки декларации и прочие не са били спорни. Обстоятелството, че вещото лице е намерило оборудването е неотносимо към спора. От една страна вещото лице няма такава задача и не може да има функции на свидетел. От друга страна, фактът че машината е налична към момента на изготвяне на заключението поражда изводи, че тя не е използвана в икономическата дейност на ревизираното дружество, с нея не са извършени последващи доставки, което е друго основание за непризнаване на право на данъчен кредит. След като е стигнал до краен извод за липса на реална доставка и за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по касация ДОДОП- София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 290,93лв., определени при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,