Решение № 16332 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2019 г.

Решение № 16332 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г., от [населено място] против решение № 1258/12.12.2018 г. по адм. дело № 968/2018 г. на Административен съд С. област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 22 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при ТП на НОИ С. – област не изразява становище. Прокурорът от върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1258/12.12.2018 г. по адм. дело № 968/2018 г. Административен съд С. – област е отхвърлил жалбата на К. Г. срещу разпореждане № 4506 – 40 – 2016/31.07.2018 г. на директор Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при ТП на НОИ С. – област. Приел е, че не са налице основания за изплащане на гарантирани вземания, тъй като за жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки по § 41 ПЗР на ЗПФИ. Решението е правилно. По делото е установено, че К. Г. е работил по трудово правоотношение в "Мина Антрацит" ЕАД, гр. С., което правоотношение е било прекратено, считано от 10.11.1986 г. С решение от 17.11.2005 г. по гр. дело № 1299/1996 г. на Софийския окръжен съд производството по несъстоятелност на мината е било прекратено и търговското дружество заличено от търговския регистър. С § 41 ПЗР на ЗПФИ е въведено правилото, че на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 ЗГВРСНР само вземанията, които са начислени но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. В случая трудовото правоотношение на жалбоподателя е било прекратено преди повече от три месеца, от датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, но същото не е за период след 31.01.2015 г. Не са налице кумулативно предвидените материалноправни предпоставки за възникване правото на гарантирано вземане по смисъла на § 41 ПЗР на ЗПФИ, поради което по заявлението по чл. 25 ЗГВРСНР директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при ТП на НОИ С. – област законосъобразно е постановил отказ. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение