Решение № 144 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 946/2010 г.

Решение № 144 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 946/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 1 и т. 4 ЗМТА.

Образувано е по предявени в обективно кумулативно съединение искове на С. М. Г. против [фирма] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 30.10.2009 г. по а. д. № 8/2009 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация /Т. при Н./, [населено място] в частта му, с която ищцата е осъдена солидарно с [фирма] да заплати на основание чл. 101 ЗЗД на [фирма] сумата 450 000 лв., представляваща част от общо присъдената на последния цена на доставения, но незаплатен от [фирма] цимент по договор от 01.01.2008 г. в размер на сумата 1 171 717.04 лв.

Искането за отмяна по чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА се основава на тезата, че решаващият орган недопустимо се е произнесъл по претенция, произтичаща от издаден от ищцата на 03.01.2008 г. запис на заповед в полза на ищеца [фирма] за сумата 450 000 лв. Обсъждайки характера на записа като едностранна сделка застъпва становището, че тя априори изключва наличието на арбитражна клауза по отношение на спорове, породени от ценната книга. Освен това се позовава на влязло в сила определение на Тетевенския районен съд, постановено в производство по чл. 418 ГПК, с което на поемателя е отказано издаването на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по съображения, че не е ясно дали записът на заповед е издаден от С. Г. в лично качество или като законен представител на [фирма].

На трето място изтъква липсата на категорично заявено в първото арбитражно заседание нейно съгласие спорът да се разреши от арбитражния съд. Нещо повече, с отговора на исковата молба е била оспорена компетентността на Т. при Н..

Основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА ищцата е аргументирала с твърдение за лишаването й от участие по делото поради нередовното й призоваване за проведеното на 24.09.2009 г. арбитражно заседание.

Ответникът по иска [фирма] оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор и в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Второ търговско отделение като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Исковете са предявени пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48 ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на арбитражен съд и са процесуално допустими.

Производството по делото пред Т. при Н. е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма] и С. М. Г. искове за солидарното им осъждане за заплащане на цената на доставен на [фирма] цимент по договор от 01.01.2008 г., по който ответницата се съгласила да гарантира в лично качество задълженията на ТД по договора. В случай че не се уважи иска срещу ответницата на основание чл. 138 и чл. 141 ЗЗД, поддържа като евентуално искането си за ангажиране на солидарната й отговорност за сумата 450 000 лв. въз основа на издаден от нея на 03.01.2008 г. запис на заповед за посочената сума с оглед обезпечаване задълженията на купувача по договора за продажба.

С писмения си отговор ответницата М. оспорила както основния, така и евентуалния иск по съображения, че както процесният договор, от чието неизпълнение се черпят права, така и записът на заповед са подписани от нея като управител на ответника [фирма], а не в лично качество, от което следвало, че липсват основания за ангажиране на личната й отговорност.

С атакуваното решение е прието, че ответницата и настояща ищца не се е задължила лично да гарантира задълженията на ЮЛ, а изявлението й, че гарантира за тях е счетено като обещаване от [фирма] на действието на трето лице, това на ответницата С. Г. Поради това решаващият орган е разгледал евентуалния иск, по който приел, че менителничният ефект е редовен, издаден е от С. Г. в лично качество, а не като законен представител на [фирма] въпреки поставения печат на ТД върху подписа й, като са развити съображения, че с издаването на записа на заповед С. Г. е изпълнила обещанието, дадено от ответника [фирма]. Записът на заповед е ценен като документ, удостоверяващ съществуването на задължение в определен размер на лицето, което го е издало към кредитора, а не като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в едно едностранно производство, поради което са счетени за неотносими аргументите на Тетевенския районен съд, с които е обосновал отказа си да издаде заповед за незабавно изпълнение. Прието е, че с издаването на запис на заповед за сумата 450 000 лв., С. Г. е встъпила като съдлъжник при условията на чл. 101 ЗЗД в задължението на [фирма] към [фирма] по договора за доставка за цимент, от който решаващият съд извел основанието за ангажиране на отговорността й за тази сума, и то при условията на солидарност до този размер с длъжника [фирма].

При така установените релевантни за спора факти, настоящият състав приема следното по основателността на предявените искове:

1. Искът с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение, с което те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Отсъствието на посочената абсолютна процесуална предпоставка обаче може да бъде преодоляна чрез фингираната в чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА арбитражна компетентност, която законът свързва с изразено от ответната страна съгласие за разрешаване на отнесения пред арбитражния съд материалноправен спор, без да се оспорва неговата компетентност.

Както вече се посочи, с отговора на исковата молба ответницата не е възразила срещу липсата на компетентност на арбитражния съд, точно обратното, процесуалният й представител е направил доказателствени искания, които са дали основание на решаващият състав да направи законосъобразния извод, че е изпълнена хипотезата на фингираната арбитражна клауза по чл. 7, ал. 3, предл. 2 ЗМТА и чл. 2, ал. 3, обуславяща компетентността му да разгледа и спора между ищеца и ответницата С. М. Г.

1. Искът, основан на нормата на чл. 47, т. 3, пр. 1 ЗМТА е също неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 47, т. 3, пр. 1 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено, ако предметът на спора не подлежи на арбитраж. В конкретния случай спорът има за предмет претенция за цена на доставена стока, за чието изпълнение се твърди, че ищцата лично се задължила по договора за продажба, сключен между [фирма] и ищеца, съответно че е обезпечила вземането на последния с издадения в негова полза запис на заповед. Следователно исковете имат за свое основание сключения договор. Спорът има търговско-имуществен характер и съгласно чл. 19 ГПК може да бъде разрешаван въз основа на арбитражно споразумение и от арбитражен съд, т. е. е касае се до арбитруем спор, тъй като не попада сред визираните в цитираната разпоредба изключения.

1. Искът с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА е основателен.

Арбитражното производство, развило се с участието на настоящата ищца, но в качеството й на ответник, е приключило на 24.09.2009 г., насрочено от решаващия състав с определение, постановено в закрито заседание на 30.07.2009 г. Въз основа на направения доклад, че изготвеното заключение на счетоводната експертиза, както и определението от 30.07.2009 г. са изпратени на ответниците чрез процесуалния им представител адв. Р. Д. с препоръчано писмо, което пощенската станция върнала на 24.08.2009 г. с отбелязване "непотърсено" от получателя, решаващият състав е дал ход на делото и след приемане на депозираното по делото заключение обявил устните състезания за приключени.

Вярно е, че според чл. 32, ал. 2 ЗМТА уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал и не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя е удостоверила това. Решаващият съд не е съобразил в случая, че ЗМТА е приет преди влизане в сила на Закона за пощенските услуги /ДВ, бр. 37/2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, според нормата на чл. 36, ал. 1 от който пощенските пратки се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване, в пощенските служби или в други звена от пощенската мрежа. Поради това препоръчаното писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, предвид евентуално оставеното му съобщение, че за него има препоръчано писмо не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на неговия адрес. За това препоръчано писмо, върнато от пощите с отметка "непотърсено" не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя. Още повече, че чл. 32, ал. 1 ЗМТА вменява в задължение на решаващият орган да прояви старателност при уведомяване на страните за насрочените от него заседания и при предаване на съдебните книжа, каквато в случая не може да се приеме, че е била проявена предвид факта, че за насроченото в закрито заседание арбитражно заседание ответницата е била уведомена в активния летен период, в който логично е било да се предположи, че писмото няма да бъде доставено предвид евентуалното ползване на годишен отпуск и отсъствието поради това на страната или на процесуалния й представител от съответното населено място.

Изложеното налага извода, че ответницата по иска С. М. Г. е била нередовно призована за проведеното последно заседание, с което е била лишена от право на участие в арбитражното производство, обстоятелство обуславящо наличие на отменителното основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Ето защо предявения на посоченото основание иск следва да бъде уважен, като решението от 30.10.2009 г. по а. д. № 8/2009 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените за настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 27 500 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение