Решение № 386 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1217/2013 г.

Решение № 386 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1217/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Служебният защитник в предходната съдебна инстанция на подсъдимия М. М. Ю. е подала касационна жалба срещу решението в тази въззивна инстанция, с което е изменена осъдителната присъда спрямо подсъдимия в първата инстанция. Присъдата е постановена от Бургаския окръжен съд на 22 януари 2013 г., по нохд № 1381/2012 г. и с нея Ю. е наказан за двете престъпления в съвкупност (чл. 23 НК), извършени на 8.VI.2012 г.: - по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че е управлявал лекия си автомобил с 2,26 промила алкохол в кръвта; - по чл. 304а, във връзка с 304, ал. 1 НК, за подкупа със 180 турски лири (154 лв.), даден на проверилия го като водач на мпс полицейски орган. Наказанията са съответно 1 г. лишаване от свобода и 3 години лишаване от право на управление на мпс, и 3 години лишаване от свобода и 1 500 лева глоба, но лишаването от свобода е намалено на основание чл. 58а НК с една трета (поради проведеното съкратено съдебно следствие по реда на гл. двадесет и седма от НПК). Общото наказание за съвкупността от престъпления е определено в размер на 2 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, глоба 1 500 лева и лишаване от правоуправление за 3 години. Освен наказанието лишаване от свобода по тази присъда, присъдено е отделно изтърпяване (чл. 68 НК) на други 3 месеца лишаване от свобода, наложени по предишна условна присъда на Хасковския окръжен съд. Второинстанционното (въззивно) решение № 59/8.V.2013 г. по внохд 52/2013 г., е постановено след обжалване от страната, обжалвала и сега, и е довело само до отпадане на приложението на чл. 68 НК и до свързаното с него смекчаване на режима на "общ" при изтърпяването на лишаването от свобода (чл. 68 НК е останал обаче приложен по друго предишно дело на подсъдимия - на Свиленградския районен съд). В касационната жалба се сочат обстоятелства за явната несправедливост при наказването на подсъдимия и се иска смекчаването му чрез намаляване на наказанията. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор е неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, макар и не само и не толкова по съображенията в нейна подкрепа. Нещо повече - част от тези съображения срещу явната несправедливост на наложените наказания са и явно неоснователни по отношение на наложения минимум от 1 г. лишаване от свобода по чл. 343б, ал. 1 НК; той според ВКС може да бъде определен даже като недостатъчен за прояви като инкриминираната: една от общо петте му санкционирани досега за управление на мпс след употреба на алкохол, която при това е последвана скоро от проявите на 20 юни и 20 септември с. г. Основателно обаче е недоволството срещу 3-те години лишаване от свобода, наложени по чл. 304а НК, чрез които по-лекото според ВКС от двете конкретно извършени престъпления е наказано практически по-тежко. Очевидното пияно състояние, в което е шофирал Ю., е със значителна укоримост, но даването на подкуп в същото състояние е станало по-скоро комично, особено като се разбере, че подсъдимият сам е решил да спре до полицейския патрул, за да попита по кой път да продължи. Може все пак да се предположи, че несправедливо утежненото санкциониране по чл. 304а НК е щяло да бъде избегнато след една по-точна правна квалификация на деянието не като довършено престъпление, а само като опит (чл. 18 НК) за подкуп. До сега тази правна квалификация е убягвала на участниците по делото, въпреки ясните й белези. Обективният белег на извършеното като опит е в случая недвусмисленият отказ на полицейския служител да приеме пари от Ю., а тъкмо приемането им би довършило от фактическа страна осъществяването като цяло (даване-приемане) на конкретния подкуп (в същия смисъл за сходен случай е постановено и р. 383 от 5.ХI.2009 г. на ВКС-I н. о., аргументирано с позоваване на П. 1/1981-Пл., т. 2, абз. посл. от мотивите, и на теорията; вж. същото разбиране и в р. 134 от 7.III.2013 г. на ВКС-III н. о.). При активния подкуп деецът трябва да "даде" предмета на престъплението, а щом това "по своята същност е [участие в] сделка" (макар и незаконна, вж. отново цитираното постановление, но т. 3, абз. посл. на цит. място), за да бъде тя завършена като двустранна, по-конкретно, сделка (договор), трябва и насрещната страна по нея да се съгласи с "даването" и да "приеме" този предмет. Без взаимното съгласие между страните липсва впрочем не само завършена, но и въобще сделка, поради което и В (К)С в споменатото вече постановление изрично обръща внимание на необходимостта от постигането му, когато подчертава съгласието като изискване към субективната страна на активния подкуп за бъдещо действие или бездействие - в т. 14 от мотивите, или когато обсъжда общо възможността за опит както при активния, така и при пасивния подкуп - в цитирана вече т. 2. Изискването за съгласие при сделките, от друга страна, сочи възможността за опит при подкупа не само когато престъплението е "резултатно", но и при "формалните" му ("на просто извършване") разновидности: когато неговият предмет не се "дава", а само се "предлага-приема", "обещава-приема обещанието" или дори когато само е "поискан". Възможността за опит и при "формалните" престъпления е, разбира се, строго конкретен фактически въпрос, изцяло зависим от продължителността на извършването им и поначало рядкост на практика, но все пак не бива да се изключва (ако например деецът си е послужил с писмо, което не е достигнало адресата си). Преквалифицирайки извършеното от подсъдимия като опит за подкуп, ВКС в същото време не смята за несправедливо да смекчи санкционирането му в същите рамки, в които са се движили съдилищата досега - т. е. на чл. 58а, а не на чл. 55 НК, и че на извършената в останалите й насоки от тях индивидуализация на наказанието отговаря сега наказанието 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, съответно 1 г. лишаване от свобода след намаляването му с една трета. ВКС обаче смята изтърпяването на наказанието "ефективно" (реално) не само за справедливо, както са приели съдилищата в Бургас, а за неизбежно - ако те бяха изпълнили задължението си да определят и общо наказание за извършените досега престъпления от подсъдимия, щяха да установят, че престъпленията по сегашното дело и по едно от трите му предишни дела през 2012 г. - 982/2012 г. на Свиленградския районен съд, са в съвкупност (чл. 23 НК), за която задължително трябва да бъде определено общо наказание, а то самото няма как да бъде условно (чл. 66 НК) - дори сегашното да е такова, при положение че престъплението по делото на СвРС е било наказано "ефективно" и с приложението на чл. 68 НК заради нарушен изпитателен срок на условното осъждане по другото предишно от 2012 г. - 777/2012 г. на Хасковския окръжен съд (вж. и р. 318/02-I, Бюл. 11/02; р. 475/03-I, Бюл. 12/03, както и позоваването на тях в р. 488/30.I.2013 г. на I н. о. по нд 1402/12). Ръководен от изложеното и с оглед още на чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 НПК, ВКС-I наказателно отделение