Решение № 10329 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2015 г.

Решение № 10329 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стивмилк" ООД, гр. Бургас, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 552/20.03.2015 г. по адм. д. № 2350/2014 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба- директорът на Дирекция "Данъчно-осигурителна практика"-Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу ревизионен акт № Р-02 1400955-092-01/8.09.2014 г. /РА/ на ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 323/17.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас /ОДОП/ при ЦУ на НАП. С РА на жалбоподателя са определени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2008 г. в размер на 4 045,68 лева - главница и 2 313,29 лева - лихва, и за данъчен период 2009 г. - 8 278,86 лева - главница и 3 774,54 лева - лихва. С решението съдът е отхвърлил жалбата и присъдил в полза на ответника разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Според чл. 179, ал. 1 от ЗКПО (отм.) корпоративният данък се преотстъпва в размер 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. На жалбоподателя е отказано преотстъпването на корпоративен данък за 2008 г. и за 2009 г. поради неизпълнение на условието по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, която норма изисква към 31 декември на съответната година ревизираното лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Към 31.12.2008 г. дружеството е имало невнесени публичноправни задължения- данък върху доход на физическите лица, заявен с декларация Образец 6 за октомври 2008 г. в размер на 112,25 лева - главница и 0,98 лева - лихва, дължим до 10.12.2008 г., внесен на 11.02.2009 г., същият данък за ноември 2008 г. в размер на 103,72 лева, дължим до 10.12.2008 г. и внесен на 11.02.2009 г., както и за данъчен период 2009 г. -дружеството е имало невнесени публичноправни задължения -данък върху доход на физическите лица, заявен с декларация Образец 6 за ноември 2009 г. в размер на 115,82 лева - главница, дължим до 10.12.2009 г., като сумата е внесена на 14.01.2010 г. Според съда дължимият данък и лихвата за 2008 г. е внесен от жалбоподателя през 2009 г., а данъкът за 2009 г. - през 2010 г., поради което към 31.12.2008 г. и към 31.12.2009 г. са били налице подлежащи на принудително изпълнение задължения, съответно към тези дати е налице годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от ДОПК, за принудителното им събиране. Дали такова изпълнение е било инициирано от приходната администрация към момента на упражняване на правото на преотстъпване на данъка, е обстоятелство, което е ирелевантно за спора. Нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО изисква данъчният субект на няма такива задължения към 31 декември на годината, за която се преотстъпва данъка, а не - да са предприети действия по принудителното им събиране. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно като съответно на материалния закон. При тълкуването на нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО съдът не е допуснал превратно такова, както се твърди в касационната жалба. Според развитите в нея съображения обстоятелството, че сумите са изискуеми не ги прави подлежащи на принудително изпълнение, както гласи, според касатора, нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Преди да бъде образувано производство по принудително изпълнение, задълженията не могат да се считат за подлежащи на принудително изпъление, а само изискуеми. В случая спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. За да са изпълнени условията за преотстъпване на корпоративен данък, който е годишен, тоест за да останат суми от дължимия данък в патримониума на данъчнозадълженото лице, същото към 31.12. на съответната година, за която се дължи корпоративния данък и се ползва предимството за намаляването му, следва да няма подлежи на принудително изпълнение публични вземания. В случая такива са налице, тъй като касаторът не е заплатил в срок данък за доходи на физически лица от трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ. Начисляването се извършва с декларация образец № 6 по Наредба № Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, а сроковете за заплащане на сумите се определят в чл. 65 ЗДДФЛ в редакцията на ДВ бр. 95/2006 г., относим към годишните декларации на касатора за 2008 и 2009 години. Този срок се посочи по-горе, като сумите са внесени със закъснение. Според чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на: декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Това задължение, установено с декларация, подлежи на принудително изпълнение. Наличието му към 31.12.2008 г. и към 31.12.2009 г. е факт, което елиминира възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не са налице изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 ДОПК. В тази правна норма не следва да е налице идентичност между предприети действия по изпълнението и подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Задължението следва да е определено по размер. В случая то е определно с декларация, съгласно която по силата на закон данъчно задълженото лице определя дължимостта и размера на публичното задължение- данък върху доход на заетите при него физически лица. В случая със самата декларация е определено публичното задължение и не е необходимо издаването на акт на административен орган за това, както е например при определяне на задължения за местни данъци и такси. Нормата на чл. 167 ЗКПО не съдържа изискване да е започнала процедура по принудително изпълнение и да са предприети действия по чл. 182 ДОПК. По принцип дали ще се предприеме въз основа на подлежащото на принудително изпълнение публично задължение фактическо принудително изпълнение е въпрос, неотносим към приложимата за казуса правна норма. Такова принудително изпълнение на публично задължение може да бъде предприето въз основа на декларация по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, но дали ще се реализира, е бъдещо и евентуално действие-напр. задължението може да бъде погасено по давност. Ето защо изискването на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е само да не е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. Това изискване не е изпълнено от данъчнозадълженото лице. Същото като ползувател на данъчно облекчение-намален годишен корпоративен данък -данък за облагане на получената печалба, следва стриктно да изпълни изискванията за намаляване или преотстъпване на този данък. Като не е изпълнил тези изисквания, касаторът дължи корпоративен данък за съответните години в пълен размер ведно с лихви. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от визирания в касационната жалба порок. При постановяването му съдът правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,