Решение № 1533 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2012 г.

Решение № 1533 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей (ОП със СИМ) срещу решение № 347 от 21.01.2012 г., постановено по адм. дело № 9886/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа неправилност на извода на съда относно определянето на общинското предприятие като задължен субект по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в качеството му на орган на местното самоуправление в нарушение на Закона за администрацията (ЗА) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). На следващо място се твърди, че част от исканата информация, с която разполага ОП "Стара София", е предоставена, поради което не е налице мълчалив отказ, а останалата е служебна по своя характер и попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Ответникът Иван Митов Петров поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 267 от 19.08.2011 г. Иван Митов Петров иска достъп до следната обществена информация: 1. Копие от заповед № 103 от 13.07.2011 г.; 2. Заповед и план за безопасност и здраве относно организирането на преместването на оброчния кръст в кв. 153, имот пл. № 521; 3. Мерки и действия по възстановяването на терена - зелена площ след преместването на кръста; 4. Каква е стойността на преместването на кръста и кой я е заплатил? В заявлението са посочени данните (чл. 25 от ЗДОИ), както и формата, под която се иска достъпът до информация, а именно - копие на хартиен носител, съгласно изискванията на чл. 26 от ЗДОИ. По направеното заявление е издадено оспореното писмо изх. № 242 от 6.10.2011 г. от директора на ОП "Стара София" със СИМ, в което е посочено, че по исканията по т. т. 1,2 и 4 предприятието няма практика да предоставя служебна информация на частни лица. По искането по т. 3 е отразено, че п. ХIХ, пл. № 521, кв. 153 е частен имот, върнат по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, както и че строителна фирма "Деал инженеринг", лицензирана за работа с недвижими културни ценности (НКЦ), е извършила възстановяване на терена след преместването на кръста. При така установените факти с обжалваното решение съдът отменя изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 242 от 6.10.2011 г. на директора на Общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей за достъп до обществена информация по заявление вх. № 267 от 19.08.2011 г. на Иван Митов Петров от гр. София и изпраща преписката на задължения субект с указание да предостави поисканата информация в срок от един месец от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправни разпоредби. Излага съображения, че искането за предоставяне на обществена информация е отправено до субект, в чието правомощие е предоставянето на обществена информация и който създава или съхранява исканата информация, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Позовава се на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, чл. 52 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и Правилника за организацията на дейността на ОП "Стара София" със СИМ, като прави извод, че доколкото общинското предприятие представлява специализирано звено на общината, създадено с решение на Общинския съвет, същото представлява част от органите на местно самоуправление и задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, като не споделя констатацията, че общинското предприятие е част от органите на местното самоуправление. Такъв орган съгласно чл. 138 от КРБ и чл. 18 от ЗМСМА е единствено общинският съвет. В случая касационният жалбоподател е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която разпоредба този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации. Статутът на общинското предприятие, предвидено за осъществяване самостоятелно на стопанска дейност от общината (чл. 51, ал. 2 от ЗОС в относимата редакция на текста ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.), създадено с решение на общинския съвет като специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет или от извънбюджетни сметки и фондове (чл. 52 от ЗОС) и неговият предмет на дейност съгласно чл. 53 от ЗОС, го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. В случая ОП "Стара София" със СИМ е създадено с цел задоволяване на обществени интереси - документиране на състоянието на паметници на културата: недвижими, архитектурни, археологически, художествени и движими - музейните експонати на Софийски исторически музей на територията на Столична община; организация и контрол на изпълнителските консервационно-реставрационни дейности на паметниците на културата; популяризиране на същите чрез предоставяне на снимки, документи и експонати от фонда на СИМ при изготвяне на филми, изложби, конференции, лекции и други мероприятия; издирване и събиране на нови експонати за СИМ чрез откупки и дарения (чл. 5, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на ОП "Стара София" със СИМ). На следващо място е налице и следното условие: финансирането се извършва чрез бюджета на Столична община, всички приходи, реализирани от ОП "Стара София" със СИМ се внасят в приход на Столична община, а всички разходи се реализират по Единния бюджетен класификатор на разходите по бюджета на Столична община (чл. 5, ал. 4 от Правилника). Изпълнено е и изискването на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ, тъй като кметът на Столична община или определено от него длъжностно лице координира и контролира осъществяването на дейността на ОП "Стара София" със СИМ (чл. 11 от Правилника). Ето защо настоящият състав приема, че касационният жалбоподател е публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, поради което изводът на първоинстанционния съд за издаване на оспореното писмо от компетентен орган, е законосъобразен, а направеното в касационната жалба възражение, че не е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, е неоснователно. Аргументирано е заключението на състава на Административен съд София - град относно определяне характера на исканата от ответника в настоящото производство информация като обществена съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Безспорно исканата информация е свързана с обществения живот в Столична община и с отговора на поставените в заявлението на Иван Петров въпроси лицето ще има възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект във връзка с действията по преместване и съхраняване на недвижима културна ценност "оброчен кръст", намиращ се в м. "Кръста", кв. Лозенец в гр. София, както и относно начина на разходване на средствата, предвидени за тази дейност. Правилно съдът приема, че информацията по т. 1 от заявлението на ответника съставлява официална обществена информация по смисъла на чл. 10 във вр. с чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ, достъпът до която е свободен. Изводът на първоинстанционния съд, че в случая по т. 2 и т. 4 от искането се касае до служебна информация е незаконосъобразен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства, но това не се отразява върху крайния извод за основателност на оспорването в тази част. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като правилото на чл. 11 отЗДОИ регламентира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. От събраните по делото доказателства е установено, че исканата информация касае предприетите действия и взетите мерки относно организирането и преместването на оброчен кръст в имот пл. № 521, кв. 153, като няма данни да е свързана с оперативната подготовка на акт на органа без самостоятелно значение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Както самият жалбоподател посочва в касационната си жалба, поставените в заявлението въпроси се отнасят до действия, свързани с изпълнението на решение № 606/6.10.2011 г. на Столичния общински съвет, предвиждащо финансиране на общинското предприятие за извършване на консервационно - реставрационни дейности на мемориалния паметник "Оброчен кръст", м. Кръста, район Лозенец, а не с оперативната подготовка по приемането му. В този смисъл исканата информация няма характер на служебна, а на официална обществена информация, поради което в случая е неприложима разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ, на която се позовава жалбоподателят. Дори и да се приеме, че информацията по т. 2 и т. 4 от заявлението е служебна, то е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба на закона във чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, тъй като за преместването на културната ценност е предвидено разходването на средства от общинския бюджет. Като достига до извод, че оспореният изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 242 от 6.10.2011 г. на директора на ОП "Стара София" със СИМ по отношение исканата информация по т. 1, т. 2 и т. 4 от заявлението на Иван Митов Петров, е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправни норми, правилно съдът приема, че същият в тази част следва да се отмени и преписката да се върне на задължения субект за предоставянето й. Решението в частта, в която е отменен отказа по отношение исканата информация по т. 3 от заявлението на Петров, е недопустимо. Неправилно съдът приема, че в оспореното писмо и по този въпрос е формиран изричен отказ. Видно от съдържанието на същото жалбоподателят предоставя исканата от физическото лице информация по т. 3 от заявлението му, поради което ответникът Петров няма правен интерес от оспорването в тази част съгласно чл. 159, т. 4 от АПК. Обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо в тази част и вместо него да се постанови друго, с което оспорването против отказ, обективиран в писмо изх. № 242 от 6.10.2011 г. на директора на ОП "Стара София" със СИМ по отношение исканата информация по т. 3 от заявлението на Иван Митов Петров следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. В останалата част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,