Решение № 2487 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2023 г.

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Излага подробни аргументи и относно начина на формиране на пазарните цени на разглежданите имоти частна и държавна собственост. Не на последно място счита, за правилен и съответен на материалния закон изводът на първостепенният съд за изтекла 10-годишна погасителна давност, регламентирана в чл. 171 ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08) (нар. по-долу "Решението" или "Решението на ЕК"), според което при извършени в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, тъй като не е спазена процедурата по нотификация във връзка с предоставяне на помощта. Като адресат на Решението на ЕК Република България има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението. Със същото Решение Европейската Комисия е приела и че индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ: 1. ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) 994/98, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта /член 2/ или 2. ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, в който случай същата е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи /член 3/. Установено е, че след проведена процедура по ЗОП, конкретно за казуса са изготвени 2 броя оценителски доклади, с които са определени пазарните цени на заменения държавен имот и общата пазарна стойност на заменените от дружеството имоти. Констатирано е и че началото на административното производство по издаването на оспорения АУПДВ е сложено с писмо изх. 70-5668/20.11.2019 г., срещу което е подадено възражение от Господинов ООД, с аргументи, че държавният имот, попадащ в изключително свлачищен район, местност Панорама, общ. Варна, обявен като червена зона, е с по-висока пазарна цена, спрямо определената такава за 261,267 декара дървопроизводителни гори в добро състояние, като е поискано преразглеждане на оценката на същите. Последвало е издаването на оспорения АУПДВ, при отхвърляне на така направените възражения. Първостепенният съд е посочи и че съгласно приетото по делото заключение по допуснатата СОЕ, вкл. и допълнително такова, не е на лице предоставена държавна помощ, доколкото пазарната цена на държавния имот е 23 054 лева, а на частните 30 252 лева. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ съдът е установил осъществяването на разнородна стопанска дейност за периода 2008 г. 2020 г. от жалбоподателя, която не включва такава от придобития при замяната държавен имот. При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е уважил жалбата на дружеството като основателна и е отменил акта като незаконосъобразен. Прието е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 33 вр. с чл . 8 ал. 1 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 11 и т. 10 от ЗДП, в предвидената за това форма. Прието е обаче, че при издаване на АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Въз основа на анализа на съображения 125, 126 и 127 от Решението на ЕК, съдът е постановил, че качеството предприятие по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС, като основен предварителен въпрос в казуса, е фактически въпрос и подлежи на установяване в производството по чл. 38 ал. 3 от Закона за държавните помощи /ЗДП/, а по него АУПДВ не съдържа фактически и правни установявания нарушение на изискването за мотивираност по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Възприета е и материалната незаконосъобразност на АУПДВ, с мотиви, базирани на изготвените по делото СОЕ, въз основа на които е прието за установено, че пазарната цена на частните имоти надвишава пазарната цена на заменения държавен имот. По отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът е приел същото за основателно, с аргументи че в 10-годишният давностен срок по чл. 17 § 1 във вр. с § 2 от Регламент 2015/1589, изчисляван от датата на сключване Договорът за замяна, от страна на ответника не са предприети, каквито и да било действия, които да го прекъсват. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по следните коригиращи го мотиви. Преди да изложи мотиви по съществото на спора, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

6207 final от 5.09.2014 година. Но също така е вярно и че Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размера на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В практика си СЕС нееднократно е постановявал, че когато проверява схема за помощ, Комисията може просто да проучи характеристиките на съответната схема, а не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., ComitatoVenezia vuole vivere и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63) (така Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 13 май 2020 година по дело T-716/17), като това е именно изискването на ЕК и от българските власти, което е видно от член 6 от разпоредителната част на Решението на ЕК. От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В чл. 38, ал. 6 от ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ, разбира се при спазване и на самото Решение на ЕК. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяването им е на административния орган. В конкретния случай, неправилно и формално административният съд е приел, че липсват фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, тъй като административният орган не е извършил дължимата преценка дали дружеството притежава качеството предприятие по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС, респ. "бенефициер" на държавна помощ. Действително съгласно съображение

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В съображение

е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. След постановяването на цитираното по-горе Решение от 19 октомври 2023 година по дело С-325/22 се налага изводът, че дали определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава, е факт несъотносим към квалифицирането им като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В оспорения административен акт действително лаконичните мотиви се свързват с това, че Господинов ООД е търговец, който извършва търговска дейност по занятие, което е видно и от вписванията в Търговския регистър. Този факт всъщност не е бил оспорван на нито един етап от развилото се производството от Господинов ООД, а и е установен посредством приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ. В тази насока са междувпрочем и фактическите установявания на първостепенния съд. Следва да се посочи, че както изрично е отбелязано и в Решението по дело С-325/22 съгласно постоянната практика на СЕС понятието предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C74/16, EU:C:2017:496, т. 41 и 45 и цитираната съдебна практика) /т.29/. Т.е. необосновано първостепенният съд е приел, че на практика липсват каквито и да било мотиви в оспорения АУПДВ, въз основа на които "Господинов" ООД е определен като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, съответно като "бенефициер" на държавна помощ. Или не се споделят правните изводи, че АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на правилото на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. На следващо място обаче, споделя се крайният извод на състава на Административен съд Варна, че в случая АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Така както е разяснено в Съображение 156 от Решението на ЕК С оглед на гореизложеното Комисията стига до заключението, че сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013.. Или дефинирани са две кумулативни положителни предпоставки, но също така и една отрицателна, които във всички случаи административният орган следва да установи при изследване индивидуалното положение на всяко едно от засегнатите предприятия и които са определящи за изхода от производството по чл. 38 ал. 3 от ЗДП. Задължението за извършване на проверка дали помощта е de minimis, е на етапа на възстановяването на помощта. (арг. от решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17). Това ясно личи и от съображение

от Решението на ЕК където, изрично е посочено, че българските власти следва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), както и от член 2 на същото Решение на ЕК, изрично постановяващ, че Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) 994/98, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта.. Или фактът, че Господинов ООД има качеството на предприятие по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС, не е достатъчно само по себе си, за да квалифицира конкретната сделка за замяна като държавна помощ. В случая очевидно е, че с оглед установения размер на държавната помощ от самия касатор, същата попада в понятието de minimis по смисъла на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. (относно приложимостта му виж чл. 7 и чл. 8). Така в т. 154 от Решението на ЕК е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Член 3 от Регламент (ЕС) 1407/2013 ясно дефинира тези условия, а именно общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години. Установеният размер на неправомерната държавна помощ с процесния АУПДВ е под прага от 200 000 евро. Различен извод от фактическа страна не следва и от изложените съображения в касационната жалба относно издадения АУПДВ РД05-72 от 08.07.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Дори и да се сподели становището, че Господинов ООД и Г. Генова следва да бъдат квалифицирани като едно и също предприятие за нуждите на прилагане на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. съобразно критериите, възприети в чл. 2 т. 3 от същия, то сумарно установеният с двата акта брутен еквивалент на безвъзмездна помощ също не надвишава посочения праг от 200 000 евро. Твърденията за обратното произтичат от погрешното разбиране на администратора на помощта, че в т.нар. брутен еквивалент на безвъзмездната помощ се включат и лихвите за забава (виж чл. 6 § 6 от Регламент (ЕС) 1407/2013). По тези съображения следва да се споделят изводите на Административен съд Варна за материалната незаконосъобразност на процесния АУПДВ, доколкото по отношение на конкретната индивидуална помощ са изпълнени всички условия, дефинирани в член 2 от Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). По отношение на изводите на съда относно пазарната оценка на недвижимите имоти, следва да се посочи, че същите са сторени без да са обсъдени заключенията на вещите лица по правилото на чл. 202 от ГПК, вкл. и без да са обсъдени възраженията на страните (но също така е вярно и че по идентични съображения няма как да се кредитират и изготвените оценителски доклади в хода на административната процедура). Така допуснатото процесуално нарушение, предвид изложеното по-горе не може да доведе до отмяна на съдебния акт. Настоящият касационен съд не споделя и извода на първоинстанционния съд за изтекла погасителна давност. Безспорно Решението на Европейската комисия е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99, като от приетите по делото доказателства се установява, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение. Въз основа на това и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-627/18, според което чл. 16, § 2 и § 3 от Регламент 2015/1589 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на ЕК, или когато този срок е изтекъл поради закъснение на националните органи при изпълнение на това решение, съответно е постановено, че давностните срокове, предвидени в ДОПК не следва да се прилагат. Или макар и аргументите на касатора за това да са основателни, неправилното прилагане на правилата за погасителната давност от първостепенния съд не променя постановения от него краен резултат за незаконосъобразност на издадения АУПДВ. С оглед така изложените коригиращи мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено като краен резултат, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Липсват заявени претенции за разноски, поради което и такива не се присъждат.