Решение № 4519 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2010 г.

Решение № 4519 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Георгиев - началник група "РОППСС" при Областна дирекция на МВР - гр. Бургас, против решение № 462/27.04.2010 г. по адм. д. № 621/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен отказ от 13.04.2009 г. за регистрация на лек автомобил, марка "Пежо", модел 406, с идентификационен номер VF38BRFVE80134683, и преписката е върната на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на МВР - Бургас за продължаване на производството. По съображения за неправилност на решението поради противоречието му с приложимия материален закон, се претендира неговата отмяна. Ответникът - Любомир Кирилов Арамов, чрез пълномощника си - адвокат Каров от АК Бургас, оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От събраните по делото доказателства е видно, че процесният автомобил е представен на органите на сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас за извършване на първоначална регистрация на датата 13.04.2009 г., когато според твърденията на самия жалбоподател е постановен и оспореният отказ. Административният съд е конституирал като ответник по делото началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас, след което е приел, че издател на акта е Михаил Георгиев - началник група "РОППСС" при ОДМВР - Бургас; с определение от 23.09.2009 г. го е конституирал като ответник и е постановил решението си спрямо този субект, считайки го за надлежна страна по спорното материално правоотношение. В решението си съдът не е коментирал допустимостта на жалбата, като не е обсъждал кой административен орган е компетентен да се произнесе по искането за извършване на първоначална регистрация на моторното превозно средство и в какви срокове следва да осъществи правомощията си. Решението е недопустимо. Условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица са определени с разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.). Според легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер. Отказът да се издаде такова разрешение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С нормата на чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в редакцията ДВ, бр. 57/2007 г. е разписано, че моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистрация от структурните звена "ПП" при Столична дирекция "Полиция" или областните дирекции "Полиция", чийто правоприемници по смисъла на § 109, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, ДВ, бр. 69/2008 г.) са създадените със закона областни дирекции на МВР. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните дирекции на МВР са част от основните структури на ведомството, а според чл. 12 и чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), в областните дирекции на МВР се изграждат отдели, сектори и други структурни звена, които се ръководят от началници. Правомощия относно регистрацията на моторните превозни средства на началниците на групи в ОДМВР не са предоставени нито с посочения текст на Наредбата, нито с разпоредбите на ЗМВР и ППЗМВР, регламентиращи статута и задълженията на полицейските органи. На плоскостта на цитираната нормативна уредба, административният орган, пред който се развива производството и който е компетентен да се произнесе с акт по заявлението за регистрация на моторно превозно средство е началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас. Последният има качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение и първоначалното му конституиране като ответник по делото е било правилно. Конституираният впоследствие ответник - началник група "РОППСС" не е оторизиран да се произнася по искане за регистрация на МПС, поради което не е страна в конкретния административен спор. Същият не може да бъде легитимиран ответник по жалба срещу изричен или мълчалив отказ от регистрация на пътно превозно средство, предвид забраната за изземване на компетентност в административното правоприлагане, поради което действията му са правно ирелевантни. Точното упражняване на предоставените със закона правомощия представлява гаранция за законосъобразността на индивидуалните административни актове и за съблюдаване на законността в действията на администрацията като принцип. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора. При новото разглеждане следва да се съберат доказателства за наличието на последваща регистрация на същия лек автомобил, за каквато се твърди в молбата на адвокат Каров от 21.03.2011 г. пред ВАС, като се прецени налице ли е правен интерес на жалбоподателя от оспорване отказа за регистрация. С оглед предписанието на чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти, от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, ето защо последното обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за делото с оглед преценката на правния интерес на Любомир Арамов от търсената съдебна защита. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един момент на съдебния процес, а отпадането му е основание за прекратяване на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,