Решение № 13008 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт Д. Васева, в качеството на процесуален представител, насочена срещу Решение 950/24.04.2025 г., постановено по административно дело 112/2025 г. на Административен съд Кърджали, с което същият е осъдил НОИ да заплати на Х. А. Ч. от [населено място], на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 082-00-293-3/19.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2025 г., както и направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 410 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Навежда се довод, че в КСО било изрично въведено правило за недължимост на разноски пред административните органи. Поддържа се, че адвокатската защита не е задължителна и ищецът е ангажирал адвокат по своя преценка. Излага се становище, че първоинстанционният съд не е съобразил нормата на чл. 120, ал. 2 КСО. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Ответникът Х. А. Ч., чрез адвокат М. Бозов, подава писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че с Разпореждане 082-00-293-3/19.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали на Х. А. Ч., е определено парично обезщетение за безработица в размер на 49,48 лв. на ден. Недоволен от така определения размер, ищецът е обжалвал акта пред директора на ТП на НОИ Кърджали чрез адвокат, като за целта е сключил Договор за правна защита и съдействие 55/01.10.2024 г. с уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 500 лв. Жалбата е била отхвърлена с Решение 2153-08-266/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ. С Решение 207/24.01.2025 г. по административно дело 474/2024 г. Административен съд Кърджали отменя решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденото с него разпореждане, като незаконосъобразни, и връща преписката за ново произнасяне. С процесното Решение 950/24.04.2025 г. по административно дело 112/2025г. Административен съд Кърджали е приел, че разходът за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на Разпореждане 082-00-293-3/19.09.2024 г. по административен ред представлява имуществена вреда, настъпила в пряка причинно-следствена връзка с издадения незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е възражението за недопустимост. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск и компетентността си по чл. 203 и сл. АПК. Наличието или липсата на материалноправни основания за уважаване на претенцията касае правилността, а не допустимостта на решението. Неоснователни са и възраженията за неправилност. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Разпореждането и решението, с което е потвърдено, са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни. Органът, който ги е издал, е административен орган, упражняващ властнически правомощия по КСО. Именно това обуславя приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Адвокатската защита в производството по чл. 117 КСО е нормална и обоснована грижа за защита на личните права, особено когато се касае за социалноосигурителни права. Издаването на незаконосъобразния акт е обусловило необходимостта от ангажиране на адвокат и извършване на разход. Реално ищецът не би понесъл този разход, ако незаконосъобразното решение не е било постановявано. Поради липса на специален ред за присъждане на разноски в административната фаза, лицето има право да търси репариране на вредата по реда на ЗОДОВ. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г. ДВ, бр. 48/13.06.2025 г. от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Съгласно Решение 22 от 31 октомври 1995 г. на Конституционния съд, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Според старата редакция на чл.120, ал.2 от КСО /Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г./ при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Неоснователно е и възражението, че съдът е трябвало да спре производството до произнасяне на Конституционният съд относно чл. 120, ал. 2 КСО. Нормата обоснова невъзможност за жалбоподателя при провеждането на административно обжалване на актове по реда на чл.117 от КСО/задължителния административен контрол/, да търси възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в това производство, респ. да го търси от административния орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че конкретният случай касае претенция за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен ИАА, поради което приложими са разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, а не 120 КСО. В случая е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразено с действащите минимални размери по Наредба 1/2004 г. Сумата представлява намаление на имуществото на ищеца и подлежи на обезщетяване. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането от страна на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие 117/20.05.2025 г., са в размер на 500 (петстотин) лева. В случая, с оглед възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото не е прекомерно, и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение