Решение № 8060 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2018 г.

Решение № 8060 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Х., гражданин на Афганистан, против Решение № 1804/20.03.2018 г., постановено по административно дело № 10340/2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 15592/11.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че жалбоподателят изпитва страх за живота си от евентуално завръщане в Афганистан поради това, че заплашен със смърт от въоръжена групировка, а и неговият магазин бил запален от талибаните с мотив, че това, което прави, "не е богоугодно". Преценява като проява на формален подход оценката на бежанската му история, а и че са налице материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган, не са актуални и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Афганистан. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. Е. поддържа касационната си жалба. Ответната страна- Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. И. оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира последния за съответстващ на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ, както и че са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Счита, че обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като липсват доказателства за наличието на осъществено преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, както и такива за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Намира за неоснователни твърденията в касационната жалба, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан, защото е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Намира че, както съдът, така и ДАБ са разгледали подробно данните от всички средства за информация и са мотивирали решението си именно с установеното в тях актуално положение в Афганистан. Сочи и установеното, че чужденецът е продължил да живее в Афганистан и след палежа на магазина му, в който период не е имал проблеми с властите, а и в проведеното интервю съобщава, че не е имал проблеми с властите на Афганистан, а е тръгнал към Европа, за да търси препитание. Това се доказва от поведението на чужденеца, който след като е бил установен в Харманли, самоволно е напуснал лагера и е задържан в Унгария, от където е върнат в България, поради което счита за очевидно, че причините за напускане на държавата на произход са социално- битови и не попадащи в хипотезите на ЗУБ за предоставяне на статут. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 26.09.2016 г. Л. Х., гражданин на Афганистан, етническа принадлежност пащун, религия сунит, женен, професия продавач, поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След покана за интервю, на което не се явил, и след втора с чужденеца било проведено интервю на 07.07.2017 г., с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 15592/11.08.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата на Л. Х. за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Л. Х. не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съобразил е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Афганистан не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Л. Х. и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ две справки за ситуацията в Афганистан извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Афганистан, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- СГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците . Л. Х. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведените интервюта Л. Х. е посочил като причина за напускане на Афганистан обстоятелството, че имал магазин за компактдискове и от икономическа гледна точка бил добре, но талибаните започнали да го заплашват писмено, че това, което прави, не е богоугодно, като писмата били оставяни пред магазина и в началото на 2016 г. те подпалили магазина му, но макар да останал без препитание, не уведомил полицията, а една година след пожара напуснал държавата с цел Европа, където да получи работа. Тези причини правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на него поради етническата му принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Може да се приеме, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Л. Х. не е била принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход ( чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание ( чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обосновани са изводите на АС-СГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Л. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки за обстановката в Афганистан -съответно от 23.05.2017 г. и 08.09.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, тя е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,