Решение № 3038 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Монтажи ЕАД и на Държавна консолидационна компания ( ДКК ) ЕАД, гр. София против решение 103 от 24. 04. 2023 г., постановено по адм. д. 38/2023 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Монтажи ЕАД против заповед ДК-09-Сл-1/07.01.2022 г. на началника на РДНСК Сливен, с която на основание чл. 224, ал.5 ЗУТ е спряно изпълнението и е забранен достъпа до незаконен строеж Ремонт и възстановяване на язовирна стена Ада дере , [населено място], община [община] и съоръженията към нея . Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответникът началникът на РДНСК- Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Ен Ар консулт ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: Решението на Административен съд Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на заповед ДК-09-Сл-1/07.01.2022 г. на началника на РДНСК Сливен, с която на основание чл. 224, ал. 5 ЗУТ е спряно изпълнението и е забранен достъпа до строеж - Ремонт и възстановяване на язовирна стена Ада дере , [населено място], община [община] и съоръженията към нея . Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Същата е издадена след съставен по реда на чл. 224, ал. 5 ЗУТ констативен акт, с които е установен строеж от първа категория, извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Актът е съобщен на участниците в строителството, постъпва възражение от Ен Ар консулт ЕООД, което е обсъдено и прието за неоснователно от административния орган с подробни съображения, изложени в заповедта. Заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 224, ал. 5 ЗУТ, е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно цитирания тест при констатиране на незаконен строеж от първа до трета категория, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране на строежа и за забрана достъпа до него. В случая е установено, че въз основа на решение на Министерския съвет 495/13.07.2018 г., с което язовир Ада дере е включен в списъка на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт в област Сливен, ДКК ЕАД като възложител предприема основен ремонт и реконструкция на язовирната стена на язовир Ада дере и съоръженията към нея. Извършени са строително монтажни работи, които са описани подробно в съставения констативни акт по видове и характер. Строителството е извършено без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж - обстоятелства, които не са оспорени от страните. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за спиране на изпълнението е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като разпоредбата квалифицира като такива и основните ремонти и реконструкциите на сгради и съоръжения. Правилно е прието, че строежът, предмет на заповедта, представлява основен ремонт и реконструкция на язовирното съоръжение по смисъла на § 5, т. 42 и 44 ДР ЗУТ, за които се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В случая строежът е от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. д ЗУТ и е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Следователно, както съдът правилно приема, предпоставките на чл. 224, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ са изпълнени, което е основание административният орган да упражни правомощията си по цитираните текстове и да издаде оспорената заповед, с която да спре изпълнението и да забрани достъпа до незаконния строеж. Възраженията на жалбоподателя, че изпълнението на строителството е при условията на бедствени и аварийни ситуации, поради което предпоставките на чл. 148, ал. 6 ЗУТ са изпълнени и строителните книжа могат да бъдат комплектувани в хода на извършването или след изпълнението на строителните дейности, правилно са приети от административния съд за неоснователни. Законосъобразно е преценено, че не са установени бедствие или авария, които да налагат извършване на ремонтни и възстановителни дейности по спешност или с неотложност, която да препятства изпълнение на процедурата по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и по издаване на разрешение за строеж. Изводите на административния съд в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло, тъй като се основават на решението на Министерския съвет от 2018 г., чийто основен предмет е да определи параметрите на дейност на ДКК ЕАД като възложител на тези ремонти, но не определя срок за извършване на ремонтните работи и не акцентира върху тяхната спешна необходимост и неотложност, както и на обстоятелството, че ремонтните дейности са започнали повече от две години след акта на правителството, което изключва неотложността като условие за приложението на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Освен това в нито един етап на извършване на СМР не са предприети действия за комплектуване и издаване на строителни книжа. Доводите на касаторите, че ремонтните дейности са предприети за предотвратяване на риска от настъпване на бедствие, също са неоснователни. Дори да е установено нарушение на конструктивната цялост на язовирната стена и съоръженията към нея по смисъла на §1, т. 95б от ДР на Закона за водите, то същото не би могло да доведе до възникване на бедствена и аварийна ситуация, свързана с опасност от неконтролируемо изпускане на вода и да обоснове прилагане на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, тъй като при започване на ремонтно- възстановителните дейности язовира е изпуснат до мъртъв обем на 27.05.2021г. Останалите съображения на касационните жалбоподатели също не обосновават отклонение от правилата на разрешаване на строителството с прилагане на изключението по чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Следва да се посочи, че разрешителният режим за изграждане на строежите е свързан със спазване на технически изисквания и стандарти относно здравината, конструктивните характеристики, устойчивост, дълготрайност и сигурност при експлоатация и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасност на строителството. Това в още по-голяма степен се отнася за язовирната стена и съоръженията към нея, които представляват сложни хидротехнически обекти, чието проектиране, изграждане и експлоатация следва да се осъществява при стриктно спазване на техническите правила и нормативи. В този смисъл са разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и чл. 136, ал. 2 от отменената Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, а също и чл. 30, ал. 1 от действащата Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, които предвиждат всички основни ремонти и реконструкции на язовирните стени и съоръжения да се извършват по технически или работни проекти, изготвени в съответствие с действащата нормативна уредба, след одобряване на проектите и издаване на разрешение за строеж при условията и по реда на ЗУТ. Приложения по делото доклад на работната група (л. 28 от първото касационно производство), е ирелевантен, тъй като тълкуването на разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ е правоприлагаща дейност, която се извършва от съда въз основа на фактите по делото. Представените в това производство Указания за условията и реда за издаване на разрешения за строеж за аварийно-възстановителни работи на язовирните стени и съоръженията към тях , издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството не обвързват съда при тълкуването на чл. 148, ал. 6 ЗУТ и не водят до изводи, различни от направените по горе. Приложените в настоящото касационно производство писмени доказателства не обосновават в случая извод за наличие на хипотезата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 30.01.2023 г. съдът изрично и подробно указва доказателствената тежест на жалбоподателя в т.ч. и за установяване на твърдените от същия факти за наличие на аварийно или бедствена ситуация относно реализирането на процесния строеж. Такива доказателства не са ангажирани. Съдът служебно събира доказателства, като видно от приложеното писмо на община [община] е, че през целия експлоатационен период на язовир Ада дере не са настъпвали бедствени или аварийни ситуации в следствие на природни явления или други фактори. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Монтажи ЕАД и Държавна консолидационна компания ЕАД да заплатят на ДНСК сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,