Решение № 8277 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2018 г.
ВАСII отделение19.06.2018 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2171/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1228/2017 г. по описа на Административен съд Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 32-74706/20.03.2017 г. на началника на М. Б. и потвърждаващото го решение № Р-341/32-106785/20.04.2017 г. на директора на А. М. и връща делото като преписка на началника на М. Б. за произнасяне по искането на "ВВМД" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Я. Т.. ОСЪЖДА А. М. да заплати на "ВВМД" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Я. Т., сторените в двете инстанции разноски в размер на 275 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8277 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВВМД" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Я. Т. и чрез проц. представител адв. Г. А., против решение № 2171/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1228/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ВВМД" ООД против решение № 32-74706/20.03.2017 г. на началника на митница Б., потвърдено с решение № Р-341/32-106785/20.04.2017 г. на директора на Агенция митници, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на дружеството - жалбоподател. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Установените по правилата на доказване в чл. 170 АПК факти, в т. ч. приета експертиза, и разпечатка от сведения на НАП, не са обсъдени във връзка с доводите на страните в спора. Проведената служебна проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК на процесната заповед на началник Митница (отказ за издаване Удостоверение за освобождаване от акциз за краен потребител по чл. 24а, ал. 4 ЗАДС за използване за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС) не е констатирала отклонения от критериите за валидност и законосъобразност. В хода на административното производство е установено по безспорен начин, че парата, която се произвежда посредством изгарянето на котелното гориво е предназначена единствено и само за производствената дейност на дружеството и без нея е невъзможно осъществяването на това производство. Произвежданата пара е част от производствено-технологичния процес на перилния комбинат, като използвания енергиен продукт котелно гориво е с код по КН 2710 19 64 и изгаря напълно, за да се получи технологична пара и не се използва за други цели в този производствено-технологичен процес. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или горивото за отопление. Чл. 4, т. 37 ЗАДС (в приложимата редакция) дава законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление" - продукт, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносната мрежа. Целта, за която се използват продуктите е определящата и следва стриктно да бъде определена съобразно специфичния характер на производството по чл. 24а, ал. 4 ЗАДС. З. да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление, по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В дейността на "ВВМД" ООД използването на котелно гориво е с цел пълното изгаряне на продукта за получаване на пара, която се използва пряко и непосредствено в основната производствено-технологична дейност на дружеството, а не за отопление, както неправилно е приел съдът. В процесния случай горивото е използвано за технологично обезпечаване на производствените процеси, което е специфично потребление, различно от отопление. Логична е забележката на касатора, че от това, че при изгарянето на горивото - от него се отделя топлина, съвсем не означава, че то непременно се използва за отопление. Член 4, т. 14 ЗАДС дава легална дефиниция на на "освободен от акциз краен потребител" - в настоящия казус - юридическо лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверине за освобождаване от акциз. Отказът да се издаде удостоверине за освобождаване от акциз е мотивиран правно с неприложимост на действащата по време разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС /ДВ, бр. 92/2015 г. към конкретния случай, както и с наличие на неуредени задължения за задължителни осигурителни вноски, в нарушение на чл. 24а, ал. 4 ЗАДС, без да е отчетено представеното в административното производство удостоверение за липса на публични задължения, отчетено и в решението на горния административен орган и аргументите по приложение на съответната законова хипотеза. Анализът на изменената правна норма е довел до извод за законосъобразност на оспорения акт, без да са обсъдени основните възражения за начина на ползване на горивото сезонно и само за производствения процес, видно от приетата експертиза. Неоснователни са възраженията във връзка с практика на СЕС, свързана с друг текст от ЗАДС. Н. са допуснати нарушения на процесуалния закон, които поставят под съмнение правилното приложение на материалния закон. Обжалваният административен акт е незаконосъобразен и като го е потвърдил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесният административен акт - отменен. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Следва да се отмени решение № 32-74706/20.03.2017 г. на началника на М. Б. и потвърждаващото го решение № Р-341/32-106785/20.04.2017 г. на директора на Агенция митници и да се върне делото като преписка на началника на М. Б. за произнасяне по искането на "ВВМД" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Я. Т., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в това и в предходното производства съдебни разноски в размер на 275 лв, доказани по своя размер.