Решение № 6337 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2020 г.

Решение № 6337 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х. чрез процесуалния му представител против решение № 379/06.07.2020 г., постановено по адм. д. № 216/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което са отхвърлени исковете му против ОД на МВР – Стара Загора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателно постановление и за заплащане на мораторна и законна лихва върху размера на главниците. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на поисканото обезщетение и лихви. Претендира разноски. Ответната страна – ОД на МВР – Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по двуинстанционното съдебно обжалване на Наказателно постановление № 18-0447-000259/02.07.2018 г. на ОДМВР Стара Загора, както и исковете за заплащане на мораторна лихва. Съдът е приел за установено, че с НП на ищеца е наложена глоба в размер 300 лева, като НП е отменено с влязло в сила съдебно решение. В производството пред Районния съд - Гълъбово ищецът е бил представляван от адвокат, за което е представено писмено пълномощно, в което не е уговорено адвокатско възнаграждение. В производството пред АС-Стара Загора, ищецът не бил представил нито пълномощно, нито договор за правна защита и съдействие, а е представляван от същия адвокат по силата на общото пълномощно, представено пред РС. Административният съд, постановил обжалваното решение е посочил, че договори за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Н. са представени едва в исковото производство с уговорено в тях възнаграждения от по 300 лева за всяка инстанция по обжалване на въпросното наказателно постановление. При тази фактическа обстановка, административният съд е приел за недоказано обстоятелството, че ищецът е направил разходи в процеса, свързан с обжалваното наказателно постановление. За да стигне до този извод, съдът е посочил, че договорът, касаещ производството пред РС е сключен след приключване на устните състезания и няколко дни преди постановяване на съдебното решение, а договорът за пред административния съд е сключен няколко дни преди провеждане на единственото за тази инстанция съдебно заседание Поради това не е установено дали и какво възнаграждение е било уговорено, както и дали евентуално уговореното възнаграждение е било платено, кога и по какъв начин. Решението е правилно. Административният съд е формирал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; наличие на пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е недоказан. Действително, в производството по отмяна на НП ищецът е бил защитаван от адвокат, но в процеса не са били представени доказателства за уговорения размер на възнаграждението и уговорения начин на плащането му. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представените с исковата молба пред АС договори за правна защита и съдействие. Тези документи с оглед характера им на частни документи не установяват извършено плащане в хода на делата за осъществената по тях правна защита. Представянето им извън рамките на производствата, за които се отнасят, изисква ангажиране и на други доказателства по делото, наред с тях, въз основа на които да се приеме достоверността на датите им. В конкретния случай такива други доказателства не са представени. По тези съображения предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, като каквито правилно са преценени и от първоинстанционният съд. Обжалваното решение следва да се потвърди. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат, а ответникът не претендира такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,