Решение № 6872 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14041/2010 г.

Решение № 6872 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14041/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Недялка Маринова Маринова от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Анна Димитриева, против решение № 1841/21.09.2010 г., постановено по адм. дело № 2061/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 3/14.06.2010 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 45, ал. 5 КСО, като е приел, че попечителят на постановено под ограничено запрещение лице няма право на парично обезщетение за гледане на това лице. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 1 и ал. 5 КСО, въз основа на което е приел, че жалбоподателката, която е попечител на брат си, няма право да ползва парично обезщетение за гледането му при заболяване. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Недялка Маринова Маринова против решение № 3/14.06.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 0-03-999-15-00015937/17.05.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО - Варна, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за гледане на болен чл. от семейството - брат й Кателия Тодоров, по болничен лист № 1698140, с рег. № 305/20.04.2010 г. За да постанови това решение съдът е приел за установено, съгласно представеното по делото удостоверение от органа по настойничество и попечителство при район Аспарухово, че жалбоподателката е назначена за попечител на брат си Кателия Тодоров, който е поставен под ограничено запрещение съгласно решение на ВОС по гр. дело № 1120/1997 г. Посоченият болничен лист е издаден на жалбоподателката за придружаване и гледане на болен над 18 г. възраст, като е представен за плащане в НОИ. Съдът е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за гледане на болен чл. от семейството над 18 г. на основание чл. 45, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като според определението по ал. 4 от същия член, братът не попада в кръга на лицата, определени като членове на семейството. Не е налице основание за обезщетение и по реда на ал. 5 на чл. 45 КСО, тъй като разпоредбата се отнася само за гледане на деца. Лицата по т. 1 от ал. 1 на чл. 45 КСО са изключени от обхвата на ал. 5 и разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Съдът е посочил също, че приравняването на правната фигура на попечителя на тази на родителя на непълнолетно дете се отнася само до правната сфера на запретения, но не и до неговото физическо оцеляване. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна не съществува спор по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и са такива каквито са отразени в мотивите на обжалваното решение, възпроизведени накратко по-горе. Както правилно е приел първоинстанционният съд спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали попечителят на поставено под ограничено запрещение лице може да ползва обезщетение по чл. 45, ал. 5 КСО за гледане на това лице. Отговорът на този въпрос, който е даден в обжалваното решение се споделя от настоящия състав на съда. Въпреки че пред настоящата инстанция не се поддържа наличието на основание за ползване на обезщетение на основание чл. 45, ал. 1, т. 1 КСО следва да се отбележи, че изводите на административните органи и на съда, за липсата на основание за ползване на такова обезщетение са правилни. Жалбоподателката е сестра на болното лице - пълнолетния Кателия Тодоров, поради което същата не попада в кръга на лицата по чл. 45, ал. 4 КСО, който дава определение за "член на семейството" и включва в него възходящите и низходящите по права линия, съпругът и съпругата. Според разпоредбата на чл. 45, ал. 5 КСО, паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. От текста на разпоредбата недвусмислено се налага извода, че тя се отнася до изплащане на обезщетение за гледане на болно дете, а не на лице навършило 18 годишна възраст. В разпоредбата не е предвидена възможност за прилагането й и по отношение на пълнолетни лица, постановени под пълно или ограничено запрещение, които живеят заедно със свои роднини, когато роднина на запретеното лице е назначен съответно за негов настойник или попечител и този роднина е извън кръга на лицата, посочени в чл. 45, ал. 4 КСО като членове на семейството. Становището на касаторката относно разширителното тълкуване на чл. 45, ал. 5 КСО не може да бъде споделено. Случаите, в които статутът на настойника и попечителя е приравнен на статута на родителите, съответно на малолетно и непълнолетно лице, са изрично предвидени в закона. Относно правото на обезщетение за гледане на болно лице поставено под запрещение липсват специални разпоредби, поради което следва да се прецени приложимостта на общите разпоредби - в случая чл. 45, ал. 1, т. 1 КСО за ползване на парично обезщетение за гледане на болно лице, навършило 18 години. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение