Решение № 50 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 885/2012 г.

Решение № 50 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 885/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на К. П. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 20.06.2011 г. по гр. дело № 2432/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, втори "Б" състав, с което е отменено решението от 6.10.2006 г на СРС, ГК, 29 състав по гр. дело № 11455/2005 г. и е отхвърлен предявения от К. П. А. срещу Н. Л. Г. и П. А. Г. иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че двамата ответници не са собственици на имот №...., находящ се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ...., [община], м. "Ш.", целият с площ от 1,653 дка, при граници: имот..... /ливада/, имот №.... /ливада/, имот №.... /ливада/, имот №.... /ливада/, имот №.... и имот №..... /полски път/. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че в последното проведено по делото на 14.06.2011 г. съдебно заседание въззивният съд е дал възможност на ответниците, представлявани от адв. С. да представят писмени бележки до 17.06.2011 г. На 20.06.2011 г. решението на въззивния съд било постановено, като молителят А. не могъл да се запознае с представената от противната страна писмена защита и също да представи такава в определен от съда срок. Поддържа, че е нарушено правото му на справедлив процес, уредено в чл. 121 от Конституцията на РБ и процесуалното му право на защита по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата Н. Л. Г. и П. А. Г. изразяват становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Молят да бъде оставена без уважение, както и да им бъдат присъдени сторените пред ВКС разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Молбата на К. А., по която е образувано производството по делото е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънистанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По този ред не се осъществява проверка за правилността на решението, чиято отмяна се иска. Оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на съдопроизводствените правила, които представляват основания за касационно обжалване, не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за отмяна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая обаче не се установява подобни нарушения, довели до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото. Действително в проведеното на 14.06.2011 г. пред въззивния съд заседание, в което е даден ход за разглеждане на спора по същество, по искане на ответниците, съдът е определил тридневен срок за представяне на писмени бележки. В същото съдебно заседание ищецът е присъствал лично като не е заявил искане за определяне на срок за представяне на писмени бележки, нито пък възможност да се запознае с тези на противната страна. Производството по делото се е развивало при действието на ГПК /отм./. В същия липсва законово уреждане на възможността на страната да представи писмени бележки. Пледоариите по делото са устни и в тях страната може да изложи всички свои доводи и възражения, относно предмета на спора. Тези съображения се обективирани в писмен вид в съдебния протокол. С влизане в сила на ГПК от 1.03.2008 г. с разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ЗЗД бе изрично узаконена и правно нормирана практиката на представяне на писмени бележки. Независимо, че при действието на ГПК /отм./ липсваше такава разпоредба, в действителност съществуваше трайна практика по представяне и размяна на писмени бележки, при наличие на фактическа и правна сложност на делото и след изрично заявено искане на страната. Последният момент, в който страната може да заяви желанието си да се ползва от тази възможност е моментът на провеждане на устните състезания по делото. В случая молителят е присъствал лично в съдебно заседание. В хода на устните състезания е изразил своето становище относно основателността на иска и е имал възможността са изслуша пледоарията на противната страна, като не е поискал заявил желание да му бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки, нито път възможност за запознаване с бележките на противната страна. При това положение следва да се приеме, че въззивният съд по никакъв начин не е нарушил правото на молителя на справедлив процес или процесуалното му право на защита. Не се установява да е налице основание за отмяна на постановеното от СГС решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и подадената от К. П. А. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, а молителят осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от тях разноски в размер на 350 лв. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение