Решение № 9058 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2016 г.

Решение № 9058 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И. от гр. С., чрез пълномощника адв. В. Ч. против решение № 38/02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 406/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-60-7/13.07.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Х. за потвърждаване на разпореждане № 5203168566-ПР-792/02.06.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че изпълняваните от жалбоподателя длъжности за двата спорни периода не се характеризират със същата вредност и тежест, като за длъжността "заварчик", за която е предвидено зачитане от втора категория. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Х., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като не е използвал всички процесуални способи за служебно събиране на доказателства и за изясняване на спорните въпроси по делото. Поддържа, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отхвърлена жалбата на И. Д. И. против решение № Ж-60-7/13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № 5203168566-ПР-792/02.06.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Д. И. при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като същият не отговаря на всички условия по тази разпоредба и в частност на изискването да има осигурителен стаж от втора категория поне 15 години. Посочил е, че спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през периода 21.08.1980 г. - 18.10.1981 г. в Държавно горско стопанство - гр. С. на длъжност "електроженист" и през периода 04.01.1993 г. - 31.01.1999 г. в "Коприна" АД, с правоприемник "А. Е. Б." ЕООД, на длъжност "заварчик". Съдът е обосновал извода, че стажът за тези периоди правилно е зачетен от трета категория, а не от втора, както претендира жалбоподателя, тъй като не са изпълнени условията по чл. 67, ал. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./, вр. т. 20 от същия правилник, като се е позовал на писмените доказателства по делото, заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, както и показанията на разпитания свидетел. Изложил е, че от приетите по делото доказателства не може да се установи, че вредността и тежестта на извършваната работа от жалбоподателя в посочените периоди са били равностойни на осъществяваните от електрозаварчиците и помощник-заварчиците в обособените цехове и звена, визирани в т. 20 ПКТП (отм.), нито че осъществяваната от него дейност е била идентична на дейностите, осъществявани от посочените категории работници. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. № МП-3134/03.02.2015 г. И. Д. И., касационен жалбоподател в настоящото производство, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5203168566-ПР-792/02.06.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето има осигурителен стаж от втора категория 14 години 1 месец и 25 дни, от трета категория - 18 години 1 месец и 19 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 35 години 9 месеца и 28 дни, както и навършена възраст 62 години 10 месеца и 17 дни. При тези обстоятелства е прието, че лицето не отговаря на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като няма осигурителен стаж от втора категория поне 15 години, не отговаря и на изискванията по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, тъй като няма навършена възраст 65 години и 8 месеца. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № Ж-60-7/13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., което е предмет на оспорването пред административния съд. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че спорният въпрос по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през два периода - 21.08.1980 г. - 18.10.1981 г. в Държавно горско стопанство - гр. С. на длъжност "електроженист" и през периода 04.01.1993 г. - 31.01.1999 г. в "Коприна" АД, с правоприемник "А. Е. Б." ЕООД, на длъжност "ел. заварчик". От правна страна, в т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Текстът на т. 20 ПКТП определя труда на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена като втора категория. Във връзка с приложението на този текст от правилника - относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 г., са приети указания от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г., в което е посочено, че трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Предвид липсата на писмени доказателства относно съдържанието на осъществяваните трудови функции, относно условията и тежестта на труда, който е полаган от И. И. през спорните периоди, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган труда като електроженист и ел. заварчик, респективно наличието на обособено звено за осъществяване на дейността, първоинстанционният съд правилно е допуснал събиране на гласни доказателства. От показанията на изслушания по делото свидетел Г. И. С. обаче не са установени релевантни факти и обстоятелства. Свидетелят е заявил, че с жалбоподателя са работили заедно в "Коприна", самият свидетел е бил механик в подготвителен цел, а И. е бил заварчик в "Парова централа". В показанията на свидетеля не се съдържат никакви данни относно мястото, на което е осъществявана дейността /където са изпълнявани трудовите функции на жалбоподателя/ и в частност - дали изобщо е имало обособено работно място, каквото е условието по цитираното по-горе указание, дадено с писмото на НОИ. Отделно от това, показанията се отнасят само за единия от спорните периоди и то за част от него /през която И. И. е работил в "Парова централа"/. На следващо място, нито в показанията на свидетеля, нито в други доказателства, събрани по делото се съдържат данни относно условията, при които са осъществявани трудовите функции на Илиев, за да се направи обоснован извод, че осъществяваната дейност е била със същата тежест и вредност, както тази на лицата, визирани в т. 20 ПКТП (отм.), за да е приложима т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.). Съдът е констатирал, че по делото не са представени никакви доказателства, въпреки дадените от него ясни и изрични указания с определението от 07.01.2016 г., от които да се установи, че И. И. е получавал допълнително възнаграждение за вредни или тежки условия на труд, допълнителен отпуск за вреден труд или съответни предпазни средства и храна. Наличието на подобни доказателства би обусловило извод за същата вредност и тежест на упражнявания от И. И. труд, като този на лицата по т. 20 ПКТП (отм.), който е нормативно уреден като труд от втора категория. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че освен разплащателни ведомости и трудовите книжки не са налични доказателства от личното трудово досие на жалбоподателя, нито други доказателства, от които да бъдат изведени данни относно релевантни факти и обстоятелства по спора. В тази връзка в заключението на съдебно-икономическата експертиза е направено подробно и последователно изложение относно установените налични документи и направените проверки от вещото лице. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, като е дал указания на страните, в частност на жалбоподателя относно разпределението на доказателствената тежест, уважил е направените от същия доказателствени искания и служебно е предприел събиране на доказателства, като за тази цел включително е отменил определението си за даване на ход по същество. В този смисъл, неправилно е поддържаното становище на представителя на Върховната административна прокуратура, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, произтичащи от служебното начало при събиране на доказателства. Отделно от това следва да бъде подчертано, че съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд се произнася само по посочените касационни основания, а в подадената от И. И. касационна жалба не е посочено касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК - съществено нарушение на съдопроизводствени правила нито изрично, нито чрез излагане на доводи за такова нарушение. Касационното производство не е образувано по протест на прокурора, поради което същият няма процесуалното право да навежда касационно основание, което не е наведено от касационния жалбоподател. Предвид изложените съображения, правилно административният съд е приел, че в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20 ПКТП (отм.), поради което положеният от И. И. труд през периодите 21.08.1980 г. - 18.10.1981 г. в Държавно горско стопанство - гр. С. и през периода 04.01.1993 г. - 31.01.1999 г. в "Коприна" АД правилно е зачетен от трета категория. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,