Решение № 13955 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Е. П. Л. от гр. Самоков против решение 753 от 09.06.2023 г., постановено по адм.д. 1318/2022 г. по описа на Административен съд София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Е. Л., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, директорът на Национална агенция по приходите, редовно призован, се представлява от юриск. С. Йорданова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащото на инстанционен контрол съдебното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Административен съд София област е сезиран с иск по чл.1 от ЗОДОВ, предявен от Е. П. Л. от гр. Самоков срещу Национална агенция за приходите гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв за причинени й от служители на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения,стрес, срам,унижения, болки, страдания, неудобства, дискомфорт, причинени в следствие издадения ревизионен акт Р-22002320006869-091-001 от 19.11.2021 г., отменен с Решение 222/10.02.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП в оспорената му част за установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.02.2022г. до окончателното й изплащане. С обжалваното съдебно решение Административен съд София област е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен и е осъдил Е. П. Л. от гр. Самоков да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. При извършената от ВАС служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящата касационна инстанция констатира недопустимост на съдебното решение на АС- София област поради следното : Исковата молба на Е. Л. е предявена срещу Национална агенция за приходите гр.София, която към датата на предявяване на иска - 23.12.2022 г. съгласно чл.2, ал.2 от Закона Националната агенция за приходите е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. С нито едно свое писмено искане или дори устно изявление ищецът в хода на цялото съдебно производство не е променял първоначално посочения от него ответник. Въпреки това със свое разпореждане 250/02.02.2023г. административният съд е конституирал като ответник по делото не юридическото лице НАП, а директора на Национална агенция по приходите. Именно директорът на Национална агенция по приходите, а не надлежната по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК страна в производството по чл.1 от ЗОДОВ, е бил призоваван като ответник по всички проведени по делото открити съдебни заседания и същият е посочен като ответник в мотивите на съдебното решение . Съдебното решение е постановено срещу ответник, който е различен от посочения в исковата молба от една страна, а от друга срещу административен орган, а не срещу юридическо лице, каквото е императивното изискване на закона за надлежност на ответника. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца / при това ненадлежен такъв по смисъла на чл.205 от АПК/ представлява незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт. Разпоредбата на чл.154, ал.1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд. Съгласно чл.6 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен искът. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните в исково производство съдът не действа и не може да действа служебно. Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК надлежен ответник в исковото производство по чл.1 от ЗОДОВ е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Видно от ал.2 на цитирания по-горе законов текст , в случаите , в които ищецът насочи иска си срещу самия административен орган, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение с указания за посочване на надлежния ответник, а при неизпълнение на дадените указания в срок да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Предвид вменените на съда от закона задължения, още по-укоримо е, при посочване от страна на ищеца на надлежния ответник, съдът, без никакво законово основание, да подмени този ответник с ненадлежен такъв. Постановяването на съдебния акт срещу подменен служебно от съда против волята на ищеца ответник/ при това ненадлежен по смисъла на чл.205 от АПК / води до недопустимост на същия акт. По горните съображения решението на АС-София област като недопустимо следва да бъде обезсилено изцяло и на основание чл.221, ал.3, предл. второ от АПК - върнато за ново разглеждане от нов състав на АС-София област за разглеждане на исковата претенция срещу посочения от Е. Л. ответник. С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК поисканите от жалбоподателката съдебни разноски за касационната инстанция следва да бъдат присъдени от административния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горните съображения и на основание чл.221, ал.3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение