Решение № 3950 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2012 г.

Решение № 3950 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Вали Компютърс" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Самуил" № 6, подадена чрез процесуалния му представител адв. Николай Илчев срещу решение № 277 от 08.06.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, III - ти състав, постановено по адм. д. № 29 от 2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на административния акт. Соченото от него основно нарушение е на чл. 78, § 2 от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, както и на чл. 220 от същия. Неправилно е прието от съда, че процесните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация. Този извод е направен в следствие на неправилна преценка на съдебно-техническата експертиза. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение № В47/0102/26.10.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 869/05.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Свищов не е ангажирал становище. Заинтересованата страна ТД на НАП Велико Търново не е ангажирала становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е било решение № В47/0102/26.10.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 869/05.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София. Със същото е разпоредено създаването на № 2 в ЕАД № 10BG004302Н0006112/26.03.2010 г., в която да се отнесат съответно AVER-TV-MEDIA-PORT, AVER-TV-USB-PILOT /H810/, AVER-TV-USB-VOLAR-HD /H830/, AVER-TV-DVD EZ MAKER с код по ТАРИК 8528 71 19 00, ставка мито 14 % и митническа стойност в размер на 9 144. 21 лв. Определени са допълнителни задължения на "Вали Компютърс" ООД за мито - 1 208.19 лв. и ДДС - 256.04 лв. ведно със законната лихва от 09.09.2011 г. За да отхвърли жалбата на "Вали Компютърс" ООД срещу решението на началника на Митница Свищов за промяна на тарифен номер, първоинстанционният съд е приел следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 205 от ЗМ. Спазено е законовото изискване за писмена форма и изложение на фактическите правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка са обсъдени разпоредбите на чл. 78 § 1, § 2 и § 3 от МКО, както и издадените заповеди за възлагане на проверка по чл. 84в, ал. 2, т. 2 от ЗМ и съставеният Доклад № 1/01.09.2011 г. Според мотивите на съдебното решение, актът е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Спорът се свежда до това следва ли външните тунери и кепчър картите, внесени от жалбоподателя, да попаднат под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Приложение № 1 към този регламент е изменено с Регламент № № 1214/07 на Комисията от 20 септември 2007 г. Приложение към този регламент е и Комбинираната номенклатура 2008, действаща към процесния период от време. Не е спорно, че внесените вътрешни и външни тунери и кепчър карти попадат в група 8528 от КН. Не е спорно също така, че двата вида тунери и кепчър картите попадат в група 8528 71. В тази група влизат три подкатегории устройства - 1. електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация - 8528 71 11, освободени от мито; 2. микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация с възможност за приемане на телевизионни сигнали /"set - top модули с комуникационна функция"/ - 8528 71 13, освободени от мито и 3. други - 8528 71 19 - мито 14 %. Правилно е прието от митническите органи, че външните тунери и кепчър картите следва да попаднат в категория "други". От изслушаната по делото експертиза се установява, че външните и вътрешните тунери по своята същност представляват приемници, чието предназначение е да преобразуват получения чрез ТV антена аналогов телевизионен сигнал в цифров. Същата е функцията и на кепчър картите, които обаче не получават аналоговия сигнал чрез ТV антена, а от DVD устройство. Единствените различия между вътрешните и външните платки се състоят в монтирането им. Вътрешните се монтират върху дънната платка на компютър, т. е. подлежат на вграждане в компютъра. Външните обаче не се монтират, а се прикрепят към USB порт на компютъра, т. нар. от вещото лице "външен монтаж". Въпросните тунери и кепчър карти могат да се включват и изключват по всяко време от USB порта без да е необходим друг монтаж. Изводът е, че за разлика от вътрешните платки, външните тунери и кепчър картите не се вграждат към дънната платка и не стават неизменна част от съответния компютър. Безспорно определящата обективна характеристика на стоките от подпозиция 8528 71 11 е тяхното вграждане към автоматична машина за обработка, докато външните тунери не подлежат на такова. Възражението на жалбоподателя за функционална идентичност на вътрешните и външните тунери е неоснователно, доколкото за тарифирането съществена е разликата относно начина на монтиране. Безспорно те не попадат в подпозиция 8528 71 13, тъй като не са апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет. При това положение единствената възможност е да попаднат в подпозиция 8528 71 19. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са възприети от съда, така както са отразени в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните. Направените оплаквания от касатора относно изводите на съда за спазване на административно - производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница № 4415/0176 от 04.07.2011 г., изменена със заповед № 4415/0176 от 11.07.2011 г. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, се явяват неоснователни. Направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 220, § 2, т. "б" от Регламент 2913/92, който недопуска последващо вземане под отчет, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последния от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация, е неоснователно. Не може да бъде прието, че по-ниският размер на дължимите мита в случая е определен в резултат на грешка от страна на самите митнически власти. Обстоятелството, че при първоначалното подаване на ЕАД посоченита тарифна позиция от декларатора е била възприета от митническите служители, не може да бъде разглеждано като грешка на митническите власти по смисъла на цитираната разпоредба. Направените оплаквания, че от страна на административния съд не са били санкционирани допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В т. 68 от решение на Съда от 22.11.2012 г. по съединени дела № С - 320/2011, С - 330/2011, С - 382/2011 и С - 383/2011 се посочва, че чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 на Съвета трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат да се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начинът на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Изложените най-накрая в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Велико Търново не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение