Решение № 341 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4709/2018 г.

Решение № 341 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4709/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6179 от 08.07.2019 г. на П. А. Д., [населено място], за допълване на решение № 56 от 04.06.2019 г. по гр. дело № 4709/2018 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о., с което е оставена без уважение молбата на П. А. Д., [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 20.01.2016 г. по в. гр. дело № 5076/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № I-43-206 от 19.01.2015 г. по гр. дело № 24165/2013 г. на Софийския районен съд. Изложени са твърдения, че липсва произнасяне относно третата хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. намира молбата за неоснователна. С решение № 56 от 04.06.2019 г. по гр. дело № 4709/2018 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о. е оставена без уважение молбата на П. А. Д., [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК обхваща няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. С решение № 56 от 04.06.2019 г. по гр. дело № 4709/2018 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о. е прието, че за единственото открито съдебно заседание в първоинстанционото производство молителката е била редовно призована. Тя не е направила своевременно искане по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото поради препятствие, което не може да отстрани, поради което няма нарушаване на съдопроизводствените правила. В подадената срещу първоинстанционното решение от нея въззивна жалба не са изложени доводи, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото в първоинстанционното производсво. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип е изключен. Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая няма оплаквания, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила молителката е била лишена от възможност да участва във въззивното производство по делото. По тези причини е направен извод, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителката в производството. Видно е от изложеното, че ВКС се е произнесъл по цялото искане, поради което решението не подлежи на допълване. Съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страната, които имат отношение към предмета на делото. В случая Върховният касационен съд с решението е направил извод, че по делото няма доказателства молителката да не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 6179 от 08.07.2019 г. на П. А. Д., [населено място], за допълване на решение № 56 от 04.06.2019 г. по гр. дело № 4709/2018 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о. Решението е окончателно.